Здравейте, Г-н Вашкевич,

Пише Ви Валентина Тонева от град Свиленград. На 43 години съм и работя като пощальон в ТП „Български пощи”. Радвам се, че в тези трудни години на духовен упадък и борба на оцеляване все още се намират хора, които имат смелостта и желаението да се занимават, като мен с такава неблагодарна и непризната дейност като писателската. Аз съм човек с независим характер и страшно неспокоен дух. Преследвам поставените си цели докрай и почти винаги успявам. Не обичам да се моля дълго и да скланям глава пред който и да е, освен пред Бог. Не вярвам на никой със затворени очи, не вярвам в празни приказки и обещания, за мен действията са много по-важни отколкото разговорите, които почти винаги, когато стане въпрос да се финансира в културата и духовното у човек има толкова много дупки, колкото домакинската гъба. Привърженик съм на хармонията и успявам дя уравновеся емоциите си. Финансово съм бедна но душата ми е богата и съм щаслива, че съм надарена с това богатство. Бързо преминавам от мисъл към действие, дори и с риск да изгубя...но такъв е животът!

Имам написани около седемдесет стихотворения, които все още не са идадени. С написването си на първият ми роман „Брод на любов и омраза”, поставих началото на писателската си дейност. Романът премина две редакции и е одобрен за издаване преди повече от година и половина от издателска къща „Нитон” град Пловдив. Редактор на „Брод на любов и омраза” е Радостина Горанова. Мотивът да напиша този роман е болката в очите на хората. Всеки се е разминал по един или друг начин с любовта в живота си. По-младото поколение си я представят в тяхна различна светлина...дори не я разбират! А тези които са имали честта да опитат вкуса й са разочаровани.

Г-н Вашкевич, тъй като любовта е многостранен паралепипед аз реших да я погледна и опиша само от едната й страна. „Брод на любов и омраза” е роман написан на базата на недействителни събития, но случващи се много често в действителния ни живот. Целта ми е да накарам болното ни общество да излезе от транса в който е потънал и да се събуди, да осмисли дните си, да разбере че всеки ден от живота ни е дар от Господ и каквото и да ни се случва в живота не е нещо случайно, както и да се преобърне колата ни в този живот, ние трябва да вървим напред и да живеем достойно и пълноценно. Ето защо, написах тази приказка на достъпен за читателите стил в която разказвам за едни спокойни, безгрижни ученически години. За една млада и красива ученичка, до която се докосва вихрушката на силните й чувства и как тя изживява първичната силна и единственна любов в живота си. Клетва, която ги обрича да ги следва до края на дните им. Една щура история за една луда любов. Един брак който се сключва без любов и един живот и много, много болка.

Г-н Вашкевич, благодарна съм на съдбата, че Ви има! Няма нищо случайно в този живот. Надявам се, да се отзовете на поканата ми. Заповядайте да се срещнем лично.

Телефон за връэка: 0885/230778 С уважение: В. Тонева

До