Студопедия

Главная страница Случайная страница

КАТЕГОРИИ:

АвтомобилиАстрономияБиологияГеографияДом и садДругие языкиДругоеИнформатикаИсторияКультураЛитератураЛогикаМатематикаМедицинаМеталлургияМеханикаОбразованиеОхрана трудаПедагогикаПолитикаПравоПсихологияРелигияРиторикаСоциологияСпортСтроительствоТехнологияТуризмФизикаФилософияФинансыХимияЧерчениеЭкологияЭкономикаЭлектроника






Функции на човешкия организъм




лекция пред специалния клас

ФУНКЦИИ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Размишление.

Какво разбирате под думата „функция“? Думата „функция“ означава служба, упражнение. Какви са функциите на различните системи в човешкия организъм? Например, каква е функцията на храносмилателната система? Ако съзнанието на човека не е във връзка с функциите на различните системи в организма, човек се намира в голямо затруднение. Когато системите в човешкия организъм функционират правилно, той има големи придобивки. В този смисъл, за човека не е толкова важна работата на различните системи, колкото придобивките от тях. Работата има отношение към органите и системите, а придобивките – към самия човек. Някои казват, че физическата работа не е толкова важна. Това е криво разбиране. Всички системи в човешкия организъм извършват физическа работа. Обаче, какво ще стане с вас, ако една от системите престане да работи физически? Представете си, че стомахът ви е разстроен и три дена не ядете. Какво ще стане с вас? Краката ви ще отмалеят, ще изгубите силата си и няма да можете да се движите. Щом стомахът ви се поправи и започнете редовно да се храните, силите ви се възвръщат, и вие започвате да се движите и работите.

Всеки орган, всяка система в човека има отношение към неговия живот. Например, стомахът има отношение към физическия живот на човека. Когато оправи материалните си работи, стомахът му работи добре. Щом обърка физическите, т. е. материалните си работи, и стомахът му се разстройва. При това, забелязано е, че човек може да бъде физически здрав, без да е силен. Значи, силата иде от друго място. Откъде иде силата на човека? От белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждане на човешкото тяло, т. е. на физическия човек. Той взима активно участие при строежа на тялото. Когато строят къща, преди да започнат нейния строеж, построяват малки барачки, в които складират материалите: дъски, вар и др. Стомахът може да се уподоби, именно, на тия барачки. В него се складира градивния материал, който впоследствие се разпределя по целия организъм.

Когато изучавате зоологията, вие едновременно се запознавате с условията на физическия живот. Първите животни са мекотелите, например, амебата. Това показва, че условията на живота са били добри. Наистина, когато видим, че някой човек е физически мекушав, заключаваме, че той е живял при добри физически условия, не се е борил с мъчнотиите в живота. Колкото по-лоши стават физическите условия, мекотелите се изменят, явяват се животни с по-добре развита дихателна система. Значи, силовите линии се проявяват. Колкото по-добре е развита дихателната система, толкова по-голяма е силата на животното, но условията са по-лоши. Явяването на костната и мускулна системи в животните показва, че условията стават все по-лоши. С това се явява онази съзнателна борба за живот. Когато дойдем до човека, виждаме вече добре проявен физически живот. Човек е готов да се справя с условията на живота по физически и умствен начин, чрез своя интелект. Най-после се явява духовният човек, който живее в слънчевия възел и в задната част на мозъка. С първите прояви на духовния човек се създава разказа за първите хора в рая, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло. Това дърво се намира в задната част на човешкия мозък. Дървото на живота пък е поставено в гръбначния стълб на човека. Ако извадите гръбначния и главния мозък на човека, ще видите голямата, страшна змия, за която се говори в Битието, че се качила на дървото за познаване на добро и на зло.



И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае, кои сили действат в съгласие с него и кои са против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над доброто и над злото. Докато дойде до това състояние, човек минава през физическия живот – живот на ограничения. Той живее в малък кръг и се стреми да излезе от него. Стремлението му да излезе от този живот го въвежда в духовния, дето се иска будно съзнание.

Съвременните хора, учени и прости, млади и стари, мислят, че всички идеи, които минават през ума им, са техни. Много идеи, които минават през ума ви, нямат нищо общо с вас. Например, някой си въобразява, че може да стане велик музикант, художник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад господин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. – Свирил ли си на някакъв инструмент? – Не съм свирил. – Кога се яви в тебе желание да свириш? – Една вечер слушах един струнен оркестър и реших да стана музикант. – Ти можеш да се научиш да свириш, но музикант никога няма да станеш. – Аз ще свиря много, по десет часа на ден. – Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. – Защо? – Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръстите на ръцете ти са къси, лишени от всякаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант.



Като давам този пример, аз имам предвид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Всеки човек трябва да знае, за какво е роден, и да работи в това направление, Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човек музикант, ред поколения преди него, деди и прадеди трябва да са работили в областта на музиката. Този човек има желание да стане музикант. Желанието е едно нещо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо няма да направи. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки човек трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.

Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае, какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи, свързани със специални функции: стомашна система, която управлява физическия човек; симпатична нервна система, свързана с задната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервна система, свързана с главния и с гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот на човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел, или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално дробовете. Като изучавате движенията, които стомахът и дробовете правят, виждате, че стомахът извършва напречни и надлъжни движения, а дробовете – на широчина.

Значи, храната предизвиква един род движения в стомаха, а въздухът в дробовете – друг. За да функционират стомаха и дробовете правилно, човек трябва да знае, как да се храни и как да диша. Правило е човек да яде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към храната само тогава, когато се е събудило в него специфично чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва, кога да яде и кога не, стомашната му система ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно. Щом диша правилно, и мисълта му е права. Значи, между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.

Сега ние говорим за разумните функции, които природата е определила. Те са точно измерени и определени. Както в музикалните тонове не можете да прибавите или отнемете един тон, така и във функциите, които природата е предвидила за всеки орган, не може нищо да се прибави или отнеме. Например, тонът do (долно do) има 32 трептения, re – 36, горно do – 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоновете. Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-нисък е той. Същото се отнася и за проявите на живота. Ако проявите на живота имат малко трептения, те отговарят на ниските тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вътрешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припява нещо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пее в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, човек пак има желание да пее и да свири. По това познавате, кой човек яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всякога успява. Чуете ли, че болният пее, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е да пее и да свири човек и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“.

И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте. И болен да сте, пейте. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи някаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пеенето е метод, чрез който природата регулира силите на физическия и на духовния живот на човека. Музиката, изобщо, е спомагателно средство на човека. Без музика животът е пустиня. Който пее и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не пее и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек, в широк смисъл на думата, не може да бъде.

Мнозина се оплакват от неуспехите в живота си. Една от причините на техния неуспех е бързането. Те бързат, в малко време искат да свършат много работа. Ученикът иска да свърши училището в кратко време. Учителят иска в малко време да изкара добри ученици. Свещеникът иска в малко време да обърне много хора към Бога. Това е невъзможно. Всяко музикално парче има свой определен такт и ритъм. Измените ли неговия такт, ще измените и характера му. Не можете да пеете миньорна песен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на миньорната. Игривите, весели песни имат бърз темп, а миньорните – бавен. Миньорните песни са за богатите хора, а мажорните – за сиромасите. Рядко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувства тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара някоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървят работите, поне да пее и да играе. Той казва: Със сиромашия работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, няма защо да играя, да губя силите си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.

Следователно, искате ли да регулирате силите на вашия организъм, да функционират правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване на своите дарби. Щом не пее и не работи, той се натъква на отрицателните сили в природата и загубва всичко, което е вложено в него. Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити, те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Това не значи, че няма да страда. Всеки човек минава и ще минава през страданията, но ще избегне ненужните страдания.

Казват, че великите хора са страдали много. Вярно е, че те са минали през големи страдания, но някои от страданията им са били ненужни, те сами са ги създали. Ако не бяха минали през ненужните страдания, те щяха да създадат още по-велики работи от тия, които създадоха. Някои писатели и поети представят живота по-мрачен и тежък, отколкото е в действителност. Животът нито е тежък, нито е мрачен. Коя е причината, поради която считате, че животът е тежък? Ще кажете, че сте бедни, че нямате къща, пари, дрехи. Това нищо не значи. Какво правят птиците небесни? Те няма къде да подслонят глава. Въпреки това и те живеят. А колко по-голяма и хубава е къщата и на най-бедния човек!

Кой прави живота на човека тежък и непоносим? Много причини има за това, но една от тях се крие в съзнанието на човека, а друга – в съзнанието на окръжаващите. Окръжаващите могат да направят живота на човека несносен. Учителят може да направи живота на ученика си в училището приятен и неприятен. Той може да помрачи живота и на най-способния ученик; той може да подобри живота и на неспособния ученик. Обаче, каквото и да прави той, способният и добър ученик внася нещо добро в учителя си. В природата има едно колективно съзнание, с което човек трябва да знае, как да постъпва. Простите хора познават този закон повече от учените и го прилагат. Например, ако прост човек посети някой богат, той никога не отива с празни ръце. Той ще вземе кокошка, патица, пуйка, прасенце и така ще посети богатия. Последният, като види, че простият човек му носи нещо, приема го добре и с разположение. Общото, колективно съзнание не обича да отиват при него с празни ръце. Колкото бедни да сте, непременно трябва да му занесете нещо.

Ако двама студенти, единият даровит, а другият посредствен, отидат при един от професорите си, първият студент ще отвори широко сърцето на професора си, който е готов да му даде всичко, каквото пожелае. Вторият студент, обаче, затваря сърцето на професора си, вследствие на което професорът нищо не му дава. Защо трябва да се прави разлика между двамата студенти? Ще кажете, че това не е право. Не е право, наистина, но в какво седи правото? Неспособният и лишен от дарби студент не може да вземе правото на способния и талантлив студент. И обратно: способният и даровит студент не може да бъде лишен от дарбите и способностите си. Законът е такъв. Ако на недаровития дадете правото на даровития, какво ще направи той с тях? Каквито усилия да прави, неспособният не може да се ползва от правото на даровития. Външно дарбите не се предават. Те се придобиват чрез усилена вътрешна работа.

Казвате: Защо професорът няма еднакви отношения към двамата студенти? Много естествено. Вие имате ли еднакво разположение към две деца, едното от които е здраво, свежо, приветливо, а другото – слабо, хилаво, цяло покрито с рани? Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение към двете деца. Всяко състояние, в което човек се намира, има своите равноценности. С други думи казано: всяко нещо има своя цена. Например, като разглеждате различните монети, виждате, че и те имат различна стойност. Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк. На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също. Както стойностите на монетите са различни, така и отношенията между хората са различни. Различието в отношенията не подразбира несправедливост. Напротив, различните отношения между хората, които природата е поставила, са строго, математически определени. Колкото човек дава от себе си за другите, толкова ще получи от тях. Малко даваш, малко получаваш; много даваш, много получаваш. Всичко, което става в света, е точно определено.

Мнозина се оплакват, че хората не ги разбират и оценяват. Те са на крив път. Ако сте музикант, хората ще ви оценят като музикант; ако сте скулптор, ще ви оценят като скулптор; ако сте учен, поет или писател, ще ви оценят като учен, поет или писател. Хората ще ви ценят според ползата, която им принасяте. Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. Като не разбират това, някои хора се оправдават с условията на живота. Условията представят сцена, на която актьорите играят. Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочислена, а актьорите играят отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма, публиката избрана, а да не играеш добре? Ако не играеш добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора?

Като ученици, вие трябва да започнете с изучаване функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите системи и техните функции, човек познава и проявите на природата. Така човек ще познае и силата, която крие в себе си. Как познавате силата на въжето? По тежестите, които може да издържа. Това пък се познава по броя на конците, които го образуват, и по тяхната здравина. Обаче, конците на въжето трябва да бъдат добре усукани и преплетени, да образуват едно цяло. На същото основание казвам: Силата на човека седи в концентриране на неговите мисли, чувства и желания в една определена посока. Ако е въпрос за физическия човек, той трябва да знае, в каква посока да насочи своите сили и способности. Същото се отнася и до духовния и до божествения човек. Силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде силен, той трябва да знае, как да използва въздуха, който диша, да го отправи към всички клетки на дробовете, за да става дишането правилно. За да бъде силен, човек трябва да знае още, как да регулира теченията на своята симпатична нервна система, главно слънчевия възел и малкия мозък. За да бъде силен, човек трябва да знае, как да регулира енергиите на своя стомах. Най-после, като знае да управлява дробовете, симпатичната нервна система и стомаха си, човек ще започне да изучава главния мозък, т. е. истинския човек.

Често хората оставят всичко на Провидението, наготово да се наредят работите им. Те трябва да се откажат от тази идея. Провидението представя висшата разумност в света, която не търпи глупави и неразумни хора. Защо е така, не питайте. Дали, наистина, сте глупави, пак не питайте. Фактът, че хората страдат и не разбират, защо страдат, показва, че те не са дошли още до онази разумност, към която се стремят. Една от спънките на сегашните хора седи в това, че те имат за себе си високо мнение. Те са вътрешно горделиви. И най-простият мисли за себе си, че е нещо особено. Всеки човек мисли, че е нещо особено, без да е работил върху себе си, да развие своите дарби. Ще кажете, че царска кръв тече във вас. Възможно е, но ако царският син не работи и не учи, царската кръв нищо не може да му допринесе. Талантът е ценен, докато се впряга на работа. Остане ли в бездействие, той прашасва. Силата и достойнството на човека седи в съзнанието му, че всеки момент трябва да изпълнява и прилага законите на разумната природа.

За да успявате в своите предприятия, вие трябва да имате добро настроение. Какво значи, да има човек добро настроение? Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се изявяват правилно, както водата на извора, той има добро настроение. Значи, настроението на човека зависи от правата посока на енергиите, които текат в него. Не текат ли енергиите в човека правилно, той няма настроение. За да не се поддава на чужди влияния, човек трябва да държи съзнанието си будно. Не може ли да запази съзнанието си от чужди влияния, той ще бъде в положението на ветропоказател: дето духне вятърът, натам ще се обърне.

Някой се оплаква, че след като бил десет години вегетарианец, пожелал да яде месо. Отде иде това желание? То не е негово. Той се срещал с месоядци и от тях възприел желанието да яде месо. Ако съзнанието на човека е будно, той може да се противопоставя на чужди желания. Ако не може да се противопоставя на чуждите мисли и желания, поне ще различава, кои са негови и кои са дошли отвън. Работете съзнателно върху себе си, не очаквайте всичко на природата. Тя работи върху вас, но и вие трябва да бъдете в съгласие с нея. Каже ли ви, че пътя, по който вървите, не е прав, не се противопоставяйте. Вслушвайте се в думите й и изправяйте пътя си. Тръгнете по пътя, който природата ви сочи. Не следвате ли нейния път, нищо няма да постигнете. Ако гърнето се удря по камъните, непременно ще се строши. Камъните няма да пострадат, но гърнето ще стане на парчета. Следователно, не удряйте главата си в законите на разумната природа. Каквото и да правите, тя няма да отстъпи. Ако вие съзнателно не отстъпите, главата си ще счупите.

И тъй, отличителното качество на младия човек е здравето. Младият е здрав, енергичен, отстъпчив. Той и като вегетарианец, и като месоядец, яде с апетит, сладко и с благодарност. Някои мислят, че вегетарианецът трябва да пости. Това е криво разбиране. Постът е за болни, за грешни хора, а не за здрави и праведни. Само болният човек се лекува чрез пост. Здравият трябва да яде, без да преяжда. Щом преяде, той е нарушил законите на правилното хранене, заради което трябва да пости.

Като говорим за вегетарианството, пишете за следния път върху темата: „Отличителните черти на вегетарианеца“.

Съвременният свят се нуждае от млади, здрави, идейни хора. Те ще оправят света. По какъв начин? Като се откажат да вървят по пътя на старите. Стане ли въпрос до женитба, младите моми и момци трябва да кажат: Ние се отказваме да живеем по стария начин. Ние се отказваме да се женим по стария начин. Ако се женим като роби, и ако раждаме роби, по-добре да не се женим. Има смисъл човек да се жени, но като свободен. Ако момъкът се ожени и може цял живот да издържа жена и деца, защо да не поддържа една мома, като своя сестра, без да се жени за нея? Той ще живее на единия край на света, тя – на другия, но ще й помага. Светът се нуждае от идейни хора, които да живеят в чистота. Някои казват, че Господ ще оправи света. Вярно е, че Господ ще оправи света, но пак чрез хората, чрез техните умове и сърца. Когато хората изправят умовете и сърцата си, и светът ще се изправи.

Ще кажете: Може ли човек да живее сам, неженен? Едно трябва да знаете: и като женен, и като неженен, човек всякога е сам. Чрез женитбата човек губи и онази малка свобода, с която по-рано е разполагал. Ние не сме против женитбата, но имаме предвид истинската женитба, която подразбира разумно съчетание между души, а не сливане на полюси. Двата пола, мъжки и женски, представят два полюса, между които животът се проявява. Полюсите на живота не трябва да се сливат, нито да се сближават, но да стоят на разстояние, за да могат силите на живота правилно да се проявяват. Благодарение на сближаването на полюсите се явяват неестествени, болезнени състояния и страдания между хората. Понеже мъжкият принцип е активен, той е внесъл в живота много енергия, много капитал, който няма условия да се използва. Мекият елемент, т. е. женският принцип, отсъства днес в света, вследствие на което се проявяват повече грубите сили или енергии. Ако хората продължават да живеят по стария начин, те ще се раждат и умират, без да внесат в света голямо подобрение. От две хиляди години насам, от времето на Христа, хората още не живеят по нов начин, вследствие на което има известно подобрение в живота им, но микроскопическо. Нов живот трябва да се внесе между хората. Нови идеи, нови чувства са нужни на света.

Днес погледът на всички хора е обърнат към младите. Всички очакват на младото поколение. В тях е силата. Само младият се стреми към възстановяване на първичното положение на човека. Това е положението преди грехопадението, когато мъжът и жената са били в отношение на брат и сестра. Когато мъжът срещне жена, сърцето му трябва да се изпълни със свещен трепет, да вижда Бога в нейното лице. И когато жената срещне мъж, умът й трябва да се изпълни със светлина, да вижда Бога в него. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената бъдат брат и сестра, когато станат истински приятели. Какво е предназначението на момата и на момъка? Някои мислят, че предназначението им е да се женят, да раждат деца, да ги отглеждат и т. н.

Истинското предназначение на момата и на момъка е да познаят Бога. Това е предназначението и на всеки човек. Светът ще се оправи, когато хората дойдат до онова истинско и правилно отношение към Бога. Тогава и природата, и добрите, и възвишени същества ще им помагат. Добрият живот ще оправи обърканите работи на хората. Да живее човек добре, това значи, да бъде свързан с добрите, гениални, светите и възвишени хора в света. Свързан ли е с тях, нищо в света не може да го унищожи. И в огън да влезе, той пак ще остане жив. Такъв пример имаме в Стария Завет, за тримата момци, които бяха хвърлени в огнена пещ, но не изгоряха. Защо не изгоряха? Защото вярваха в силата и мощта на живия Бог. Вярата им се оправда.

Мнозина мислят, че ако вървят в Божествения път, ще пострадат. Възможно е и това, но възможно е нито един косъм да не падне от главата им. Всички, които следват Божия път, имат положителни опитности. Животът им не е теория, но непрекъсната редица от опити.

Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации.

И тъй, когато човек не е завършил още работата си трябва да бъде готов да излезе пред света и да помоли да го почака, да не дава още мнението си за него, докато не се е проявил докрай. Излезте пред публиката и кажете: Не ме освирквайте, докато не свърша работата си. Излезте всред природата и кажете: Не ме освирквай, докато не свърша работата си. Слаб съм още, но работя, правя усилия, да свърша работата си добре. Като я свърша, тогава можеш да кажеш последната си дума. Природата ще отговори: Ето един искрен човек, от когото може да излезе нещо добро.

Човек трябва да бъде искрен, положителен, да знае, какви възможности крие в себе си. Той трябва да знае не само своите възможности, но и тия на съществата, с които е свързан. За да диша свободно, човек трябва да знае законите, как да излезе от херметически затворените условия и да поеме чист въздух отвън. Следователно, за да бъде свободен, човек трябва да пази връзката си с Бога и с всички възвишени същества. За да държи връзката си здрава, той трябва да знае законите на живота. Като знае тия закони, той свободно ще отваря и затваря прозореца на своето съзнание, да приема чист въздух отвън, да се освежава.

Време е вече човек да ликвидира със своите стари възгледи. Как може да постигне това? Като отвори всички вентилатори в стаята си, да влезе отвън чист въздух. Всеки свят има свои специфични вентилатори, през които влиза чист, свеж въздух. Физическият свят се проветрява чрез едни вентилатори, духовният – чрез други, Божественият – чрез съвършено различни от тия на другите два свята. Ако не отваряте прозорците на стаите си, да влиза чист въздух, вие ще бъдете недоволни, ще изпадате в песимизъм. Какво трябва да правите, за да се освободите от песимизма, от отрицателните състояния? Докато не знае, кои прозорци да отваря, как да проветрява къщата си, отде да влиза и излиза, човек всякога ще се натъква на противоречия и мъчнотии. Обаче, това не трябва да го плаши. Докато е на земята, противоречията са неизбежни. Няма нищо страшно в тях. Страшното е в смъртта. А това, че минал и минава през мъчнотии, не е страшно. Светът е море, през което всеки ще мине, но за да мине благополучно, трябва да бъде добър плувец. Докато сте млади, учете се да плувате, че като остареете, да ви е лесно.

 

— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.

 

18. Лекция от Учителя, държана на

10 януари, 1930 г. София – Изгрев.

 

Книги:

* Природните функции на човека

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)
48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.
* Функции на човешкия организъм
Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)
25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

 



mylektsii.ru - Мои Лекции - 2015-2019 год. (0.012 сек.)Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав Пожаловаться на материал