Студопедия

Главная страница Случайная страница

Разделы сайта

АвтомобилиАстрономияБиологияГеографияДом и садДругие языкиДругоеИнформатикаИсторияКультураЛитератураЛогикаМатематикаМедицинаМеталлургияМеханикаОбразованиеОхрана трудаПедагогикаПолитикаПравоПсихологияРелигияРиторикаСоциологияСпортСтроительствоТехнологияТуризмФизикаФилософияФинансыХимияЧерчениеЭкологияЭкономикаЭлектроника






Писмо 55.






 

Пиша това писмо, седнал срещу прозореца.

Вали. Виждам как водата се стича, как капките си играят и отскачат настрани… Затварям очи.

Искам да съм вода…

 

* * *

 

Сега съм дъждовна вода. Падам върху младите посеви. Утолявам жаждата им, а те ми се отплащат с любовта си. Земята, която поддържам жива и плодородна, също ме обича. Обичат ме хората, които живеят на тази земя и от тази земя. Летовни-ците на плажа ме мразят, мразят ме бездомните животни, които бродят по улиците…

 

Сега съм вода в блато. Чакам да ме използват. Разхлаждам фермерите, къпя животните. Не ставам за пиене, защото съм мръсна и отровена. Не съм помръднала от много дълго време.

 

Сега съм сълзите на дете — най-истинският израз на емоцията, призив за единствената безусловна любов. Сега съм символ на радостта и мъката.

 

Сега съм водата на пълноводна река — дом съм на хиляди риби и песента, родена от непрестанното ми движение, оглася гората и ливадите. Днес съм сладостта, която утре, когато стигна до морето, ще се превърне в сол.

 

Сега съм водата на бистър извор, в който се къпят ята птици; глътката, която утолява жаждата на пътника, прозрачна като ясен ден. Сега съм най-чистият символ на течението на живота.

 

Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.

Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.

Защото приемам да съм част, не цялост.

Защото съм много неща, не едно.

Защото не съм повече от това, което съм.

Нито по-малко.

 

Епилог

 

Знам, че бих могъл да ти пиша, докато съм жив…

Знам, че винаги ще намеря нещо да ти кажа…

Нещо да ти разкажа…

Нещо да споделя с теб…

Знам, че ако ми се наложи отново да пиша за някои от нещата, които ти казах, бих написал точно обратното…

Знам, че продължавам да раста и че бих могъл да продължавам да споделям растежа си с теб…

Може би ще го направя…

Но днес…

Днес ми се ще да се сбогувам с теб.

С тази част от теб.

Не с цялата теб.

С теб, която четеш писмата ми.

И както става обикновено…

Чувствам, че сбогуванията ми са окончателни.

Чувствам, че сбогуванията ми винаги са завинаги.

Да живеят повторенията!

Този край е едно повторение.

Книгата завършва така, както започна преди три години.

С гещалтмолитвата на Фриц Пърлс.

Чувствам, че този е най-ценният ключ към отношенията между хората.

Вярвам, че ако можем да научим всички хора по света на тази молитва, ако успеем да ги накараме да я повтарят с онова безгранично убеждение, което се ражда само от вярата в собствените ни думи, ако моето поведение следваше тези няколко думи, тогава…

 

Трудностите ми,

тревогите ми,

опасенията ми,

разочарованията ми,

страховете ми,

безлюбовието ми,

битките ми,

най-злите ми лица за пред хората

ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ.

 

Моята собствена версия на гещалтмолитвата на Фриц гласи:

 

Аз съм аз.

Ти си ти.

Не съм на този свят,

за да сбъдна очакванията ти,

и знам,

че ти също не си на този свят,

за да сбъднеш моите.

Защото аз съм аз

и ти си ти.

И когато ти и аз се срещнем,

е прекрасно.

И когато в срещата си се разминем,

няма какво да се направи.

Благодаря!

Благодаря и сбогом…

 

 






© 2023 :: MyLektsii.ru :: Мои Лекции
Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав.
Копирование текстов разрешено только с указанием индексируемой ссылки на источник.