Студопедия

Главная страница Случайная страница

КАТЕГОРИИ:

АвтомобилиАстрономияБиологияГеографияДом и садДругие языкиДругоеИнформатикаИсторияКультураЛитератураЛогикаМатематикаМедицинаМеталлургияМеханикаОбразованиеОхрана трудаПедагогикаПолитикаПравоПсихологияРелигияРиторикаСоциологияСпортСтроительствоТехнологияТуризмФизикаФилософияФинансыХимияЧерчениеЭкологияЭкономикаЭлектроника






Служене на Бога

СЛУЖЕНИЕ НА БОГА

14-то неделно утринно Слово
14.I.1940 г. 5 ч.с.
Изгрев
Добрата молитва.
В начало бе Словото.
Ще прочета 12 глава от посланието към римляните.

Тази глава е писана в първите времена на християнството, когато християнството беше едно зло за римската империя. Едно социално зло беше християнството. Първоначално, християнството беше и едно зло за еврейския народ. После стана зло и за римската империя. И сега е едно зло за съвременната култура.

/Учителят прочете главата/

На съвременното човечество му трябва една силна мисъл или другояче казано, една здрава мисъл. Когато човек е болен и мислите му стават болни. Когато е здрав и мислите му стават здрави. Чувствата някой път и те боледуват, и мислите някой път изгубват онази светлина, която имат.

Когато изучават света, всичките хора правят една погрешка. Изучавате Библията на славянски, казват: „Опасоша земли жезлом своим и напреже лук свои и уготови“. Един тълкува и казва: „И опаса земята с желязо, както днес земята е опасана с железници“. „Опасоша земли жезлом своим“, значи, управлява земята, а той го тълкува, че опасал земята с желязо и като опасъл земята с желязо, опържил лука си и наготвил го. А то значи: „Напрегна лъка си и воюва“.

Казва: Сега трябва да се воюва, ще воюваш. Като дойдат въшките няма ли да воюваш. Като вземеш онази картечница, гребена, ще воюваш. Казвате: „Да бъде човек миролюбив.“ Влезе една бълха, тук те ухапе, там те ухапе, тогава започнеш да я търсиш, пуснеш детективи, пуснеш ръката си, започваш да я търсиш. На бойното поле, като ги нападнат въшките войниците, събличат си ризите и над огъня ги изтърсват, те започват да пукат: пук, пук и там са ми разправяли, аз не съм ги виждал.

Една много сериозна работа е да знаеш, как да се бориш. За да се бориш, трябва да бъдеш силен, най-първо трябва да бъдеш много умен. Веднъж един евангелски проповедник ми казва: „Чудна работа, на хората давам съвет, помагам, на мен не мога да си дам съвет. Хората уча, до мене като дойде, съвсем загазвам.“ И съвременното човечество е загазило, на себе си не може да си даде съвет. Разправяше ми друг евангелски проповедник, че бил много строг. Не позволявал в църква на никого да бъде с шапка, с ръкавици. Но той имал две дъщери, че като израснали, никак не го слушали, започнали да носят големи шапки. Питат ме другите: „Как е братко?“ – „Остави се, не слушат, носят шапки.“ Според моето мнение, човек трябва да е много скромен.

Сега мнозина проповядват, че по любов трябва да се живее. Но като дойде да приложат, забравят и казват: „С любов не става.“ То е неразбиране на любовта. Любовта не е мекушавост. Любовта не е несправедливост. Значи, когото обичаш, на него повече ще дадеш, но ти с това го разваляш. Това не е любов. Ти го съблазняваш. Когото обичаш, ще му дадеш хубава дреха, но ти с това го разваляш, характера му разваляш, любовта разваляш. Той започва да свързва любовта, че повече пари ще му дадеш, по-хубави дрехи ще му дадеш, по-хубави думи ще му кажеш. Ние трябва да разглеждаме нещата от лично гледище, колкото е възможно. Ние носим много неестествени неща, несъобразности от миналите поколения. Ти си взел един хляб от някъде, не е опечен хубаво. Скоро една сестра ми направила кътми. Искала да ми услужи, но кътмите горчат. Направила ги много хубаво, но кътмите горчат, като отрова. Давам на котката, но и тя не иска да яде. Давам на друг приятел, дали аз не съм сгрешил и той да опита, казва: „Горчат.“ После питам сестрата, защо горчат. Тя казва, че е от содата. Защо трябва да се туря сода? Щом се туря сода на едно брашно, то не е на свят. Дойде ли да се морализира един човек, то е неестествено положение. В туй отношение, отказвам се да морализирам. Като започна да разправям да живее добре, този човек не е в здравословно положение. Доброто съставя вътрешно устройство. Под думата добро, разбирам един свят добре организиран, където всяко нещо е на своето място. Под думата зло, разбирам неща, които са крайно неорганизирани. Едно шише счупено, парчетата разпръснати, където стъпиш, може да си нараниш крака. Влезеш в една стая пълна с дим, започваш да плачеш. Ако те питат, защо плачеш, ще кажеш: „Плача от дима, който излиза от собата“. Апостол Павел казва: „Дайте телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу“. Как да си представиш тялото в жертва жива? Много трудна работа е да разберем. По някой път чувствуваш, че нещо обичаш. Когато децата обичат ябълките, хване я и я скрие в джоба. Детето, като обича ореха, вземе го, тури го под един камък, счупи го, хвърли ядката и скрие ореха. Поглежда това дете, като че нищо не е направило. Никакво престъпление няма, че е изяло ореха. Дойде някой стар, погледне го отгоре, като някой детектив го гледа. Туй дете, понеже детективът го търси, почва да лъже. Първоначално, когато Бог създаде орехите, създаде ги за малките деца да ядат, колкото искат. Тия деца бяха като тия катерици, които ходят да си вземат орехи по дърветата. Тогава никой нямаше да държи сметка. Сега вече държат сметка. Катерицата няма право да изяде орехите. Една катерица не може да обере всичките орехи, а един орех ражда хиляди. Казвам: В разбирането на онзи вътрешния живот, когато се дават някои примери, примерът трябва да се постави на място. Когато се говори, всяка дума трябва да бъде на място. Аз считам красив език, когато човек поставя всяка дума на място. Има хора, които много добре се обличат, турят всяко нещо на място. Хубаво е човек да е добре облечен, но след като се облякъл хубаво, ако мисли, че много нещо е свършил, той се самоизмамва. Ти не можеш да се облечеш добре, защото само с обличане не става. Най-първо, младите моми много хубаво се обличат. В селата съм ги наблюдавал, като започне да се облича, взима и най-малко половин час да се облече. Облича се, оглежда се, кърпата забражда, че китката къде да тури. Като върви, много е спретната. Като се ожени, китката изчезне, шапката не е на място, обущата не са на място. Преди да се ожени нещо поетично има в тях. Като се оженят, стават философи, все надолу гледат. Казват, че е женитбата причина. Не е от женитбата. Човек ял една хубава храна. Считам, че храната не е здравословна. Той е гладен човек, гледа навсякъде. Гладният мисли, че след като се наяде, работите му ще се оправят. Но това ядене е така лошо сготвено, че като се наяде, заболи го коремът. Тази храна не е на място. Всяко нещо, което не съответства на човешкия ум, не доставя онази светлина, която е необходима. Всяко едно чувство, което не доставя една вътрешна топлина, защото има една топлина, която е необходима за живота, това чувство не е намясто. Аз разбирам нещата много реално. От всяка една добра постъпка ще придобиеш сила. Ако нямаш сила, работите не може да се реализират. Ако нямаш топлина, работите не може да се реализират. Ако нямаш светлина в ума, работите няма да се реализират. Щом изчезне светлината, изчезне и топлината, изчезне и силата, тогава човек се намира в едно противоречие, тогава идат отрицателните неща.





Казва: „Кой е безверник.“ Безверник в какво? Човек абсолютен безверник не може да бъде. Има една философия в света, според която само аз съществувам, а всичко друго, което виждам е илюзия. То е отражение на мене, само аз съществувам. Ти ще вярваш в нещата, ще вярваш и в себе си. Не вярваш в нещата, не вярваш и в себе си. Не вярваш, ти си безверник. Казвам: Има три неща за вярване. Някои хора вярват в себе си, някои вярват в ближните си, някои вярват и в Бога. Някои хора са безверници по отношение на своите ближни. Някои хора са безверници по отношение на Бога. Някои хора са безверници по отношение на себе си. А пък някои са вярващи по отношение на себе си. Някои са вярващи по отношение на своите ближни и някои са вярващи по отношение на Бога.

Казвам: Когато човек вярва в своята воля, когато човек вярва в своето сърце, когато човек вярва в своя ум, този човек е на правата страна. Който и да е. Истината, онова, в което трябва да вярваме, то е положено в нас. Външният свят, както е направен, ние не го познаваме, ние имаме само едно отражение от него. Да кажем един предмет се отразява, тази светлина влиза в твоите очи и се образува някакво понятие в ума ти. Представим си, че имаме някакъв предмет. Повярвам го. Казвам, че очите имат една реалност. Нещо относително е. Познавам този предмет и ако му кажа: „Стани огън“, той става огън. Ако му кажа: „Стани огън“, и той не става огън, той значи е самостоятелен. Събрала се кир, казвам: Я се изчисти. Тя не се изчиства. Трябва аз да го изчистя. Значи, не съм господар на нещата. Вие мислите, че сте господари. За да познаеш на кое си господар, кажи му и ако те послуша, ти си му господар, ако не те послуша, не си му господар. Огънят не те слуша. Трябва да знаеш как да го пипаш, да бъдеш внимателен. Казва: „Ако ме пипнеш хубаво, ще ти отговоря. Ако ме пипнеш лошо, ще видиш, какво мога да ти направя.“ Цигуларят, като пипне цигулката, цигулката го слуша, той е господар. Щом цигулката не го слуша, той не е господар. Някои казват, че часовникът вървял криво. Че на криво вървят часовниците, на криво вървят. Направен е цял един кръг. Друг казва, че право вървял. Казвам, по криво върви, иска право да казва. На криво го карат да върви, а казват, че право показвал. В какво седи причината? Часовникът е правен от разни метали, които разно се влияят от климатическите промени, които стават. Някой път климатическите промени може да влияят на един хубав часовник да закъснее. Тези обикновените часовници, които не са хронометри, може да закъснеят 5 минути. Аз имам един часовник доста скъп, купува го някой и ми го дава подарък. Златен е, при това швейцарски, пък е тънък и дама може да го носи, но е ексцентричен. Като върви правилно, изведнъж отскочи 30 секунди или закъснее 30 секунди. Поправиш го, пак закъснее 30 секунди. Най-после му казвам: „Прави каквото искаш.“ Аз го курдисвам, пък той да прави каквото иска. Забелязвам, че той сам се изправя. Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира. Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам. Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим. Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева. Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения. Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.

По някой път вие осъждате вашия мозък. Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията. Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате. Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй?“ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо. Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат. Като дойде това глизандо, разваля всичко. Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.

Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена. Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена. Ти имаш вече една щерна. Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам. Идват при мене, защото имат от мене да вземат. Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват. Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено. Казвам: „Моля онова, което имате да ми давате.“ И аз отивам, и аз съм деликатен, казвам: „Туй, което имам да давам.“ Посещаваме се, не гости. Туй е хубаво. Когато посещаваш един човек, не го посещавай само да вземеш нещо от него. Други да бъдат съображенията ти. И в Божествения свят трябва да става една правилна обмяна между хората. Правилна обмяна знаете ли какво значи. Ти купуваш едно кило ябълки. Този, който ти продава ябълките, да ти даде най-хубавите и ти да му платиш, че той да бъде доволен, да му платиш добре. Може да платиш сто лева, но сто лева не са много за едно кило ябълки. И двеста лева не са много. Вие сте станали много скържави, понеже сте в голяма сиромашия, казвате: „Сто лева!“ Германците дадоха едно възпитание на хората. Един германец, когато спаднаха техните марки със сто хиляди не можеше да се нахрани наобед. Казвате: „Много е това.“ Но и с един милион не можеше да се нахраниш. Ще дадеш десет, двадесет милиона и пак не стигат за един обяд, едва с 45 милиона можеш да се нахраниш. Като спадна тяхната марка, те надминаха приказките на „Хиляда и една нощ“. Четиридесет и пет милиарда, за да вземеш един обяд. Един българин, който се осигурил в една германска банка, имал 600 хиляди марки и той си мисли: „Осигурих се вече.“ Получава едно писмо от банката, че му казват: „Господине, не можем да водим сметка по книгите на вашите 600 хиляди марки.“ Отива той в банката и му казват: „За да може да водим сметка, трябва да бъдат най-малко 30 стотинки, а вашите пари струват сега само десет стотинки.“ Всичките 600 хиляди марки сега са десет стотинки. Касиера, като го гледал казал му: „Аз ще ви дам още един милион и половина, да станат най-малката сума, за която по книгите могли да се води сметка.“

Питам: Какво ще направиш с шесттотин хиляди марки, или с един милион и половина. Те ще бъдат близо около 40 стотинки. Какво ще направиш с 40 стотинки, да ти водят книги в банката? Човек, който е финансист, знае, че малките доходи при големите капитали, много допринасят. За пример, ако ти имаш един оборот от сто, двеста милиона и на всеки сто лева печелиш по една стотинка, двеста, триста милиона хвърлят много голяма сума. В малките капитали, малките приходи са незначителни.

Аз ви говоря за тия финансови въпроси, понеже вие всички сте финансисти. Вие имате един мозък вложен във вашата глава, който струва милиарди, едно голямо богатство, вложено във вас, един голям капитал. Най-първо трябва да оценявате, колко е капиталът. Имате лице, което показва капитала ви в обръщение. После, имате ръце и крака, това показва капитала, който принася приходи. Истинските приходи на човека зависят от неговата ръка, зависи от неговото лице и зависи от големия капитал, който е вложен в главата. Вие считате, че лицето е повърхностно. Едно хубаво лице показва един капитал в обръщение. Лицето в човека е една сила. Главата му е една сила. Ръката му е една сила. Добре устроената ръка е една сила, на която можеш да разчиташ. Една добре устроена глава е една сила, на която можеш да разчиташ.

Сега като се говори, има две крайности. Като говоря за лицето, аз разбирам онзи принцип на справедливостта. Ти не може да бъдеш справедлив човек, ако нямаш една добре устроена ръка. Като погледнеш, как е устроена ръката, пръстите, всичко това показва добрите и лошите страни. Още като погледна пръстите ти, ще видя, какъв си. Ще видя дядо ти, прадядо ти, няколко поколения, как са живели. Всичко е написано, няма скрито-покрито. Като дойде някой при мене, той инстинктивно схваща и започва да си крие малкия пръст, да го не видя, крие го. Като погледна, изучавам, как са ви лъгали. Зад някоя грешка на миналите поколения намирам, как са ви лъгали и колко пъти са ви лъгали. Написано е. Колко пъти сте лъгали е написано на ръцете.

Сега вземете думата лъжа, не тъй, както вие я разбирате. Човек по възможност не трябва да се измамва. По някой път човек като говори е красив. Но той само тъй си прочита своята реч, за да го турят на една плоча, да започне плочата да говори. Да кажем, вие държите един морал на някой човек. Съветвате го, казваш: „Ти трябва да бъдеш икономист, трябва да пестиш, не си раздавай парите. Стисни се малко.“ Ти говориш това учение на този човек с оглед на другите хора. Но той, един ден приложи това учение за тебе. По-напред е бил щедър към тебе, сега си свие кесията, не дава.

Казвам: Всяко едно учение, което проповядваме, ние ще го опитаме най-първо. Аз съм дошъл до едно правило: Когато искам да говоря нещо на хората, опитвам го върху себе си, как добре ли действува на мене. Ако добре действува на мене, казвам: Добре ще действува и на другите хора. Ако добре не действува на мене, няма да действува добре и на другите. Не го прилагам, казвам: Изисква се сега, каквото и да мислите, каквото и да чувствувате, каквото и да постъпвате, да е добро заради вас. Щом за вас не е добро и за другите не е добро. Човек има едно чувство, което показва, какво мислят другите хора, заради него. Тук под лъжичката може така да се развият тия апарати, че по радиото, като завъртиш веднага да видиш оттук, оттам, какво са говорели, ще го чувам в себе си. Писанието казва, че понякой път ще започнеш да чувствуваш, какво грешните хора говорят. Вътре ще чуваш всичкото мърморене. Най-голямата опасност е това. Някои вярващи, като дойдат до това мърморене, ще полудеят. Ние не можем да се справим с туй мърморене. Ядеш, мърмориш, спиш, мърмориш. Един ден една сестра дошла и казва: „Ще ми се пръсне главата, не знам какво ми е.“ Тя дошла до това мърморене вътре. Има една опасност: Всичките религиозни хора да станат мърморковци и после може да загубят вътрешното равновесие. Казва: „Хлопа му дъската.“ Не зная, на кого ли дъската не хлопа. Не е лошо в хлопането, но в хлопането трябва да има съразмерност. Има едно разумно хлопане, има и едно неразумно хлопане.

Апостол Павел дълго е говорил на тогавашните християни. Днес не може да се приложи по същия начин, по който Павел говорил. Да допуснем, че на едно малко дете кажеш: „Яж малко!“ Пишеш една книга, че малко трябва да яде човек. Но това дете е на пет години. Когато това дете е на 21 година същото правило ли ще кажеш: „Яж малко!“ Учението, което е съобразно с малкото дете, което е на пет години, не е съобразно за човека, който е на 21 година, който е вече възрастен. Той ще яде два пъти повече, отколкото малкото дете. Именно сега, като разширявате възгледите, трябва да бъдете внимателни във вашите схващания. Вие като обикнете един човек, вие го обиквате повече, отколкото трябва и като го намразите, намразите го повече отколкото трябва. Две крайности има. Тези неща са неизбежни. Аз считам близък онзи човек, когото вие обичате. Човек, когото мразиш показва, че е далеч от тебе. Щом се мразите, вие сте далеч, вие не се обичате. Значи омразата показва разстоянието, показва един свят неорганизиран, показва също, че има разстояние, поради което хората не се чуват добре, не се разбират. Двама души, които не се обичат, са надалеч, не си разбират от езика. Двама, които се обичат са наблизо. Ако искате да бъдете близък някому, трябва да го обичате. Обичта е близка. Вие не го обичате, пък искате той да ви обича. То е пак невъзможно. Казвам: Духовният живот, религиозният живот трябва да се приведат в едно разумно разбиране. Искаме да се молим. За да се молим, за да говорим с невидимия свят, трябва да сме близо с онези напреднали братя, които са завършили своето развитие, които могат да помагат. Искаме да помагаме в тоя свят. Само силните, само умните, само добрите хора в света могат да помагат. Всеки един човек, за да бъде полезен, трябва да бъде умен. Умният човек, каквато и мъчнотия да му дадете, той веднага я разрешава. Добрият човек, каквато и мъчнотия да му се представи, той я разрешава. Силният човек и той разрешава всяка мъчнотия. При сегашните условия е потребна сила, потребна е доброта, потребна е разумност, потребна е светлина. Казвам: Вътрешна светлина и разумност трябват на човека. Всеки един иска да му говориш. Трябва да знаеш, от какво той има нужда. Всеки един човек, той иде при вас, понеже има някаква нужда от вас. Ако хората нямат нужда един от друг, те не биха се запознали.

Един човек обича музика. Ти свириш. Спре се човекът да слуша, има нужда. Ти като свириш му става приятно. Или някой художник обича художеството. Като види някоя картина някъде, спре се и гледа, прави му впечатление. Или някой обича архитектурата, спре се при някоя къща и наблюдава вратите, прозорците, прави му впечатление хубавата къща. Или някой наблюдава походката какво е, как се ръкува. Всички се наблюдаваме един друг. Някои неща ни привличат, някои ни отблъскват. Човек трябва да бъде такъв, че със своята мисъл да приближава хората. Сърцето трябва да бъде толкоз добро, че пак да приближи. Сега на мнозина сърцето е слабо, сила няма, тревожат се, как ще се привличат хората. Как ще се привлечеш, не можеш да пееш. Ако пееш хубаво, ще се спре да те слуша. Колко пъти аз съм се спирал, пее някой, глас има човекът. Той е вече един проводник на музикалния свят. Не е свършил никаква академия, но е естествен проводник на музикалния свят.

Казвам: Във всинца ви има известни дарби, които трябва да развивате. Някои от вас вече сте остарели, казвате: „Вече нашето се свърши.“ Сега е време да започнете. Като остарее човек, трябва да започне. Като си млад, ти се приготовляваш, като си остарял, вече си станал един способен ученик. Ще седнеш и ще видиш, колко си учен. Побеляла ти косата. Искаш черна да стане, може да я почерниш за една нощ. Имаме един окултист тук, няма да му кажа името, той измислил една боя и за 24 часа може да почерни косата. Подмлади се. Продаваше едни прахове, като си намажеш косата, почернее. Всичката коса почернее, нито един косъм бял няма.

Аз ще ви попитам сега, защо се тревожите? Някой път казвате някому: „Ти още не си остарял.“ Казвам: Човек, който не е поумял, не може да остарее. Да оглупяваш, това не е остаряване. То е отслабване. Аз се чудя на изопачаването: Свързвате остаряването с отслабването. Казвам: не съм остарял, отслабнал съм. Който е остарял, той е поумял. От този човек, може да искаш ум, той не е слаб човек. Вие чели ли сте онази книга за Тарас Булба, дето, когато се връщат синовете му, бащата опитвал да види, какво са научили, че ги набивал. Най-големият син набива баща си и той му казва: „Браво, поумял си.“ Не се изисква мекушавост. Тази мекушавост, мърморене, недоволство, оставете това настрана. Казвате: „Туй не е хубаво.“ Оставете тия глупави работи. Който казва, че това нещо не е хубаво, да дойде да го направи. Тази дреха не е хубава. Да я направи по-хубава. Щом не знаеш да направиш една дреха, щом не можеш да я скроиш, ти трябва да кажеш: „Така се крои, така се шие дрехата.“ Ти сам да я направиш. Някой не може да свири. Вземаш, ти сам започнеш да свириш. Та казвам, оставете вашите теории настрана. Теориите са добри и хипотезите са добри. Не да ги захвърлите навън. Сега аз така ви говоря за един вътрешен живот. Не искам да ви критикувам, но казвам: Вие може да направите неща десет пъти повече, отколкото сега ги правите. Целият ден ти мислиш да се примириш или да не се примириш. Някой ти направи една малка пакост, ти това не можеш да го забравиш десет години. В какво седи тази пакост? Направил тази погрешка, но ти защо не разрешиш въпроса? Да допуснем, че той ти направил една хубава стомна. Ти казваш: „Едно време ми счупи стомната.“ Седим ние сега и казваме: „Тази Ева защо яде от този плод?“ Все Ева укорявате, пък вие всички седите при това дърво и всеки ден ядете от него. Не сте ли на същото изкушение? Казвате: „Кое е това дърво на познанието, доброто и злото.“ Ти седиш при хубавото ядене, адептът ти казва: „Като ядеш от това ядене, ще се оправиш.“ Едно меню, второ, трето. Казва: „Това, онова да имаш.“ Ще си представите какво ли не. Казваш: „Трябва да се яде.“ Ти си на изкушение. Изкушение са и дрехите. Като се облечеш хубаво с цилиндър, ръкавици, хубави обуща, мислиш, знатен ще станеш. Ако имаш двеста, триста лева в банката, мислиш, че си се осигурил, хората ще мислят добро за тебе. Ако имаш един апартамент, какво ще мислят хората? То е черният адепт, който те отклонява от Бога. Бог ти дал всичко туй. Ти търсиш Михаля по горите. Ти търсиш своето щастие вън от себе си. Бог ти е дал един отличен ум, с който не може да се сравни. Бог ти е дал една воля, с която нищо не може да се сравни. Една душа е вложил в тебе, един дух и казва: „Ако ме слушаш, няма да ядеш от дървото за познаванието, за доброто и злото. Засега така ще правиш.“ По някой път питаш: „Защо да не ям?“ Аз може да ви отговоря. Няма нещо на което не може да се отговори. Човек не трябва да яде. Какво ще направи едно момиче на пет години да се жени, да ражда деца? Това за него ли е? Тази работа при дървото е така. Като станеш на 21 година, тогава можеш да мислиш за такива работи. Сега в ума ти да не влиза това дърво. Върви си по пътя, не е време сега. Има време, сега, за които времето не е дошло, писанието казва: „Не яж от забраненото дърво, от забраненият плод.“ Христос показва едно учение да ядат от дървото на живота.

Аз толкова години проповядвам да се храните от плода на Любовта. Вие от плода на дървото на познанието, на доброто и злото постоянно се храните. Тогава погледнеш, този има ревматизъм, този има коремоболие, това има, онова има. Вчера дошъл един, иска да се запознае с мене. Аз съм излязъл, пък в събота не приемам никого. Някой от десет години се запознал с учението, иска да ме види. Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак. Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде, или да не иде. И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки. Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание. В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.

Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому. В ума си не дръж, че дължиш. Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност. Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст? Значи в греха може да се радва. Нима е хубаво да убиеш десет души, твои братя, които баща ти ги е родил? За какво може да ги убиеш? За наследство. Като ги убиеш, искаш това наследство да остане на тебе. След като остане, ти сам ще видиш, че туй богатство, което оставиха твоите братя, не може да ти допринесе онова, което биха ти направили те, ако не беше ги убил. Те ще ти бъдат десет пъти по-полезни, отколкото оставеното богатство.

Казвам: Сега за старите работи не трябва да се говори. Омразата вие вече сте я научили. Сега всички трябва да се учите на закона на любовта. Днес има повече хора готови да проявят любовта. Как трябва да се прояви любовта. Кажете ми. Ако един богат човек започне да обича бедните деца, неговите домашни веднага ще кажат: „Не може, ти много надалече отиваш.“ Даже ще направят, че бащата излязъл из нормата. Не бащата да презре своите деца. Но ако едно семейство е от четири души, бащата има право на една четвърт. Да кажем, те имат четири милиона. Бащата разполага с един милион, майката – с един милион, синът – с един милион и сестрата – с един милион. Бащата има право да употреби единия милион, както той намира за добре, както той иска. Домашните искат това, което е на бащата да остане на тях. Те не са на правата страна. Майката може да употреби своя милион, както тя иска. Синът може да употреби единият милион, както той иска и дъщерята има право да употреби единия милион, както тя иска. Никой няма право да се меси в онова, което Бог им е дал. Казвам: Богатството, онова, което имате във вашия ум, онова, което вие имате във вашето сърце, онова, което вие имате във вашата воля, вие трябва да го употребите. Не слушайте отвън, какво ви казват, че ти така не трябва да мислиш. Постъпи, както мислиш. Чувствувай, както мислиш. Считай, че си в едно здравословно състояние. На здравия казвам: „Ходи!“ Нему не казвам: „Ти трябва да седиш да спиш, да почиваш.“ Казвам: „Ходи, работи, прави, каквото искаш. Намислиш нещо, направи го, защото, то е за благото на човечеството.“

Вие трябва да бъдете добри слуги. Онова, което Бог ви е дал, вие сте го употребили само за себе си. Забогатееш, оставиш десет милиона на своите синове. Бащата замине за другия свят, те го удрят на гуляй, на ядене и пиене. Питам, какво се ползват те с голямото богатство? Ти си оставил на своите синове повече, отколкото трябва. Яденето и пиенето не разрешават въпроса. Обличането и то не разрешава въпроса. Обличането, то е само един начин. Да облечеш ума си, да облечеш сърцето си, да облечеш душата си, да облечеш духа си. Един ден съвсем се сгърчи лицето ти, но да се види, че в лицето ти има нещо благородно. Да благодарите на Бога, че сте остарели. Да благодарите на Бога,че сте поумнели.Да благодарите на Бога, че сърцето се е стоплило.

Сега някой казва: „Еди кого си аз обичам, дали е правилна любовта ми, ти знаеш.“ Ти като обичаш някого, питаш дали е хубаво или не. Някой път мене ме гледат да излизам. Иде една котка, която знае само да мечи, дам и едно парче баница, или малко сирене с хляб, помачкам го с ръката си и и го дам. Някои, като ме гледат, казват: „Занимава се с котката.“ Ни най-малко не се занимавам с котката. Искам да и услужа, ще мечи и ще ме безпокои. Като и дам се задоволява. Щом изяде хляба и сиренето, не ме безпокои, не хлопа на вратата. За да не безпокои, давам и. Пестя времето. Някой път иде ми да я ритна. Но ритането не е хубаво. Казвам си. Случай, няма да я риташ. После тя доста се е възпитала. Като ме погледне пита: „Туй за мене ли го даваш?“ Не го взема изведнъж. Голямо почитание и уважение ми даваш. Казвам: „Вземи го, само не мечи.“

Задоволявай в себе си онази котка, която мечи. Задоволи я да не мечи. Онова недоволство, което имаш, то е котката. Ти си недоволен, то е котката. Задоволи я. С ритане, нищо не се разрешава, ще я възпиташ. Една тръгнала с мене, тича, напред, качва се по дърветата, връща се, пак пред мене тича. Защо? Защото аз нещо и стискам в ръката. Щом нищо не и давам, не е нито пред мен, нито зад мен.

Казвам: Служете добре. Не вашият ум да ви бъде слуга. Аз имам друга философия. Ние трябва да станем слуги на своя ум. Трябва да станем слуги на своето сърце и трябва да станем слуги на нашата воля. Ние искаме умът да ни стане слуга. Онзи, който слугува е по-умен от ума. Аз разбирам повече, отколкото умът може да разбере. Едно пособие е умът в дадения случай. Аз трябва да помагам на ума. Аз да му покажа, как трябва да прави. После трябва да служа на своето сърце, трябва да служа и на своето тяло. И хубаво да служа.

Казвам: Учете се да служите на Бога. Няма по-хубаво нещо в света от това, да служиш. Да служиш на Бога три неща ще даваш. Като станеш сутрин да служиш на Бога, ти ще станеш добър. Като служиш на Бога, ти ще станеш умен. И ако служиш на Бога, ти ще внесеш сила в тебе. Ако служенето не внася доброта, служенето не е правилно. В ума знание ще придобиваш. Ако служението не внася сила, служението не е правилно. Ако служението внася сила, ако внася доброта, ако внася знание, то е правилно служение, върви по този път. То е истинското служение, да бъдем силни, силни в доброто. После да бъдем добри. Под думата „добри“ разбирам, добре организирани. Добре организираният човек е в сила да направи всичко. Онзи, който не е организиран, не може да направи.

Казвам: Три неща се изискват – сила, доброта и разумност, за да служим на Бога и да бъдем полезни на великото дело, което сега се върши в света. Някой път във вас ще дойде песимизмът, обезсърчението. То е неорганизиран живот. Щом се организира човек, песимизмът е настрани.

„Представете си телата в жертва жива, свята и благоугодна Богу“. Служете на Бога, за да можете да дадете онова, където никъде другаде не можете да го дадете. Ако аз не мога да се свържа с Бога, моето служение е безпредметно. Ако вие не можете да свържете хората с Бога и вашето служение е безпредметно. Ние сме изпратени в света да бъдем във връзка с Божественото. Целият свят, като се свърже с Божественото, светът ще се оправи. На тия хора ще дадете чист въздух да дишат. Чистата светлина е, която ще ги повдигне. Казвам сега: Станете всички проводници на тази вътрешна връзка в себе си. Свържете ума си с Бога. Свържете волята си с Бога. Най-първо, вие се свържете и като се свържете, ще разберете, по кой начин може да служи. Тогава и моите думи и вашите думи ще бъдат на място. Аз по някой път правя следното ограничение в своите мисли. Защо един учител слага 6 на един ученик. Има един нов начин на разрешение. Един ученик, след като говорил в класа, знанието, което дал, излязло в пространството. Онзи ученик, който хване това знание, той учи учителя. Каквото ученикът хванал, той го носи при учителя си, връща го при учителя. Понеже хубаво схванал знанието, понеже връща изгубеното знание, учителят му теря 6. Онзи ученик, който нищо не схванал, учителят казва: „Всичкото туй знание изгубихте.“ Туря му единица.

Та казвам: Всичко онова, което ви се говори, хубаво го схващайте, че като се проектира назад, да го имате. В писанието се казва: „По плода ще ги познаете“. Един ученик се познава по това, какъв плод ще даде от онова, което учителят е говорил. Казвам: От вашият ум, от вашето сърце, от вашата воля, ще позная, доколко вие сте готови да изпълните волята Божия. Сега в сърцето ви има омраза. Изхвърлете омразата. Тя ще ви противодействува, ще ви съсипе. Никого не мразете. Във всеки човек Бог живее. Обърнете се към Бога. Искам да се поправят противоречията във вас. Ако вие не искате да ги поправите, ще се поправят. Ако не простите на хората прегрешенията им, един ден, като умрете, в гроба ще бъдете заровени и няма да се освободи душата ви. Най-малко десет години ще седите и ще видите, като изгнивате там. Хората ще плачат, вие ще седите. Има една връзка с тялото. Хубаво е човек да умре и да излезе извън тялото, да не вижда, как се събаря тялото.

Казвам: Турете любовта да ви освободи от всички ваши минали връзки. Всички връзки, които имате сега, които ни привързват, които ни причиняват страдания да се освободите. Да останат само трите връзки: Една връзка на сърцето, която е любовта. Да свържете сърцето с Бога. Една връзка с ума, тя е Божествената мъдрост. Една връзка на истината, която да свърже нашето тяло с Бога. Три връзки: Връзка на ума, връзка на сърцето, да се свържем с Бога, за да се освободим от миналото, което сега ни причинява толкова вреди.

Онези думи на Христа, които казал: „Ако не пребъдете в мене и ако думите ми не пребъдат във вас, ако думите ми пребъдат във вас и ако Словото ми пребъде във вас, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим“. Щом дойде Бог у нас, всичко е възможно.

 

Тайна молитва.

 



mylektsii.ru - Мои Лекции - 2015-2018 год. (0.014 сек.)Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав Пожаловаться на материал