Просветено съзнание

Издание 1940г., София
КНИГА: Просветено съзнание, ООК Год.X, Том 2

ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ

Размишление.

Чете се темата: „Най-високият връх в човешкия живот".
Тема за следния път: „Най-силната мисъл, която някога ви е направила впечатление".

Като ученици на просветна школа ако искате да напредвате, вие трябва да се стремите към вътрешна връзка на мислите си. Да имате връзка в мислите си, това подразбира последователност, непреривност в тях. Мислите ви трябва да произлизат една от друга, както зидарят туря тухла след тухла, споява ги и образува от тях нещо цяло.
Представете си, че имате един стъклен съд, разделен на четири части и във всяка една от тях се правят различни опити: в първото, най-долно отделение на съда, превръщат водата в лед; във второто отделение превръщат леда във вода; в третото отделение превръщат водата в пари, а в четвъртото отделение превръщат водната енергия в електрическа. Ако проникне само в едно от тия отделения, човек ще има едностранчиво, повърхностно понятие за света. Пипне ли леда, той ще каже, че снегът е твърд и студен. Това е една страна на материята. За да има ясна представа за физическия свят, човек трябва да познава свойствата на четирите вида материя: твърда, течна, въздухообразна и светлинна. Каква представа има за физическото тяло на човека онзи, който познава само костната система? Той казва, че човек е твърд, корав, неогъваем. Това ли е човекът всъщност? Твърдата материя представя част от реалността, но не и цялата реалност. Ще кажете, че виждате и пипате нещата. Обаче, само с виждане и пипане нещата не се познават. Истинско познаване на нещата се постига чрез приложение на всички външни сетива и вътрешни чувства и способности. Всеки може да пипа, но с пипане не се постига знание. Всеки може да чувствува, но и чувстването само не е достатъчно за придобиване на знание. Всеки човек чувства, че има сърце, но кой е видял собственото си сърце? Кой е проследил неговата деятелност? Всеки се е докосвал до кожата си, но кой може от докосването само да вади заключение за предназначението на кожата си? Чрез кожата човек възприема впечатления от външния свят.. Ако някой предмет се докосне до голото ни ние веднага се произнасяме за него. Казваме, че предметът е твърд или мек, топъл или студен и т.н.

Съвременната наука дели материята на твърда, течна и въздухообразна. Тя счита твърда материя тази, която има определена форма и голямо сцепление между молекулите си. При висока температура твърдата материя минава в течна, а после във въздухообразна. Къде остана твърдата материя? Твърда материя е тази, която при никакви условия не се мени. Тя всякога си остава твърда. Следователно, когато кажем, че някой човек е твърд в убежденията си разбираме, че при каквито условия да се намира, той не се изменя. Малко хора са твърди в убежденията си. Те издържат на убежденията си докато са. в крепостта. Щом неприятелят пробие крепостта и влезе вътре, те се предават. Къде отидоха убежденията им? Докато са били в крепостта си, те минавали за господари, ползвали се с автономно управление. Щом неприятелят ги нападне, те капитулират - нищо не остава от техните убеждения. Те, стават зависими от своите победители и се задължават да им плащат данък.

Като изучавам органическия живот на човека виждам, че неговото съзнание е в зависимост от друго някое съзнание, на което той се задължава да плаща данък. Като се види в това положение човек казва: какво да правя, като имам слабости? Какво представлява слабостта? Слабостта е особен род данък, който човек се е ангажирал да плаща на някого. В този смисъл погрешката, кражбата, лъжата, престъплението, страстта са. все данъци, които човек се е задължил да плаща на някого. Защо човек греши и върши престъпления? От страх. Той си казва: ако аз не убивам. мене ще убият. За да не го убият, той убива. При сегашните условия на живота човек прави добро пак от страх. Той казва: ако не правя добро, ще ме сполети никакво зло. Значи, и доброто е особен род данък, който човек плаща на някого. Ето защо доброто, което хората правят, добрият живот който водят, са. относителни. Те не представляват онова абсолютно, истинско добро, което прави преврат в човека. Съвременните религиозни - били те християни или от друго някакво верую, водят благочестив живот от страх. Те се страхуват от ада, от някакво наказание. Затова правят усилия да живеят добре. Подбудителната причина към добро, към добър живот е външна, т. е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. Той прилича на учен, който знае свойствата на материята, но не може да превръща твърдата материя в течна, течната - във въздухообразна, въздухообразната - в светлинна. Той не знае още и да впряга различните видове материя на работа. Истински учен, истински духовен човек е онзи, който има не само теоретически, но и практически знания. Той може да трансформира енергиите си и да ги впряга на работа. Каквато и философия да има човек за живота, каквито и теории да знае за създаването на света, не може ли да се справя със своите енергии, да регулира своите мисли и чувства, той нищо не може да постигне. Днес повечето хора придобиват знания, които нищо не допринасят към еволюцията им. Тези хора именно се нуждаят от учители, които да ги поставят в правия път, от който са се отклонили. Задачата на великите учители, които слизат на земята, се свежда към това именно, да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция.

В пътя на човешкото развитие главна роля играят два процеса: инволюционен и еволюционен. Като слиза на земята, човек минава през инволюционния процес. Щом слезе на земята, той започва постепенно да възлиза нагоре, към върха. Това е еволюционният процес. И като възлиза нагоре, от време на време човек пак слиза надолу, т. е. минава през инволюционния процес. Като види, че слиза надолу, той се плаши и губи разположението си. Това показва, че той не разбира процесите. Невъзможно е да се качиш на висок планински връх, докато не слезеш няколко пъти: ще слезеш и ще се качиш, докато стигнеш върха. Страхът, на който човек се поддава, иде отвън, от друго съзнание. За пример, някой става поръчител на свой приятел за няколко стотици хиляди лева. Той мисли, че приятелят му е в състояние да плати дълга си. Обаче в скоро време узнава, че приятелят му е пропаднал, изгубил всичкото си богатство и се намира в невъзможност да плати дълга си. Поръчителят се страхува и губи вътрешния си мир, всичкото си разположение. Отде иде този страх в него? Той се страхува от закона, който ще го хване и застави да плаща вместо приятеля му. Законът е строг, не иска да знае кой е изял парите. За него е важно да си получи сумата, която е дал, а кой се е възползувал от парите, това не го интересува.

Като не разбират противоречията на живота мнозина се запитват: защо е създаден така светът? Аз ли съм най-лошият човек, че трябва да страдам толкова много? Така не се разсъждава. Така мислят болните хора. Не питайте защо страдате, защо светът е създаден така, но се запитайте защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здрав човек намира, че светът е създаден добре. Щом се разболее, той вижда лошото и кривото в света. Ако в нервната система на човека стане никаква промяна това не значи, че и в природата е станала промяна. Щом се разболее човек, в неговия организъм става промяна, т. е. в неговия свят, но не и във външния свят. Трябва ли човек от своя субективен свят да прави заключения за обективния или за външния свят? Ако прави такива заключения той е на крив път. С такава философия нищо не се постига. Виждате един човек, който работи съзнателно върху себе си, стреми се към духовен живот. След време той се натъква на някаква мъчнотия, на едно трудно място и се отказва от работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Според неговите разсъждения излиза, че ако продължава да работи, нищо няма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човек да преодолява мъчнотиите, отколкото да отстъпва от тях. Като прави усилия, все ще постигне нещо. Щом се върне назад, нищо няма да постигне. Ако за свършването на една добра работа са нужни десетки години - това нищо не значи. Започнал ли си една работа, свърши я. Пътят, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате към върха никой няма да ви пита от какъв род
произлизате, какво обществено положение заемате, как сте облечени. Всеки ще ви пита здрави ли са краката ви, можете ли да ходите. В първо време, докато пътят е равен, можете да пътувате с кола, с файтон или с автомобил. Колкото по-нагоре отивате, пътят става по-стръмен. Там никакви съобщителни средства не помагат. При възкачването са нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бъде възможно и т.н. Какъвто е процесът за растенето на детето, такъв е и за възрастния, и за стария човек.
И тъй ще знаете, че няма невъзможни неща в света. Каже ли някой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира в процеса на ограничението. Няма невъзможни неща в света, но за постигането им трябва да се спазват съответно време и специфични условия. За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг. Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислеха, че не могат да стигнат до върха Еверест но днес вече са. близо до него. Мъчно се стига този връх, но все пак е възможно. Ония, които отиват към върха, се движат бавно, почти незабелязано, но все пак напредват. Височината на върха не е много голяма - 9000 м. само, но препятствията са големи. Върхът е обвит с интензивната мисъл на разумни същества, с която обикновеното човешко съзнание мъчно може да се справи. Разумните същества не позволяват на човека да стигне до върха, докато не се екипира добре. Те му казват: можеш да се качиш на върха, но не сега. Днес не си готов още. Върни се у дома си, екипирай се добре и тогава ела. Тъй щото, когато искате да постигнете нещо високо в живота си а не можете знайте, че на пътя ви застават разумни същества, които, за да не ви обезсърчат, връщат ви назад да се екипирате по-добре. Не е нужно човек само да се качи на върха, да постигне своето желание и веднага да слезе на земята, да се хвали пред хората, че пръв е стигнал. Като се качи на известен връх човек трябва да остане там за известно време, да проучи условията и обстановката му.

Мнозина искат да видят Бога, да видят Христа и след това да се върнат на земята, да разправят на хората какво са. видели, да напишат никаква книга за това, което са. научили, и да печелят пари от нея. Разумната природа не позволява да се вършат такива неща. Който е видял Христа, той е претърпял голямо преобразование: ако е бил твърдо тяло, превърнал се е в течно; ако е бил течно тяло, превърнал се е във въздухообразно; ако е бил въздухообразно, превърнал се е в електричество; ако е бил електричество, превърнал се е в мисъл. Това показва, че човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. Докато дойде до това съзнание, човек живее в света на промените: днес е радостен, на другия ден - скръбен; днес печели, на другия ден губи.

Съвременните хора живеят в света на промените и се чудят защо по-рано са. били жизнерадостни, весели и. каквато работа започвали всякога успявали. Те не подозират, че техният успех, тяхната жизнерадостност се дължат на разумни и възвишени същества, които са. работили вместо тях. Те са. им давали сила, подтик, вдъхновение. Днес са се оттеглили от тях, оставили са ги сами на собствените им сили да се учат и развиват. Добре е човек да има на разположение слуги, които да му помагат. Но щом слугите му го напуснат, той трябва да бъде готов да продължи работата си сам. И със слуги, и без слуги, човек трябва да следва неотклонно идеала си. Повечето от сегашните хора живеят с чужд капитал. Те разчитат на това, което е останало от баща им и майка им и минават за добри и честни хора. Добри и честни хора са. техните деди и баби, техните бащи и майки, които са работили за тях и са им оставили голямо наследство. Време е сега те сами да се проявят, да покажат своята доброта и честност. Какво ще правите, когато се видите сами в света? Колкото по-нагоре се качвате, толкова повече сита ви очакват. Ще дойдете до едно сито дето ще отсеят дядо ви, после баба ви, и най-после майка ви и баща ви. Вие ще останете сами, от никого непоследвани. Страшно е положението на човека, когато се види сам, без жива душа около себе си. Докато е бременна, майката носи детето в утробата си; като го роди, тя го носи на ръце, докато израсте; щом израсте, тя го сваля на земята само да ходи; стане ли десетгодишно, майката го оставя само в къщи, а тя отива да върши работата си. Като остане само, без майка си и без слуги, детето се принуждава да работи, да свърши работата, която му е дадена за деня. В същото положение се намира и възрастният човек. Понякога разумните същества изпращат слуги да му свършат работата; понякога обаче го оставят сам да свърши работата си.

Следователно не се отказвайте от работата, която Провидението ви определя. Съществата, които ръководят вашата съдба, ви изпращат на земята да напълните стомната си с вода от Великия извор на живота и да се върнете с пълна стомна. Каквото да ви коства, вие трябва да отидете на извора и да напълните стомната си с вода. Кажете ли, че е невъзможно отиването ви до Великия извор на живота това показва, че друго съзнание, по-ниско от вашето, ви влияе. Когато човек минава през гора, в която има различни животни - тигри, мечки, вълци, той не се решава да влезе вътре в гората. Щом дойде до известно място, той казва: страх ме е да вървя напред. Защо се страхува? Този човек се намира под влиянието на зверовете в гората и се страхува да не го изядат. Човек изпада не само под влияние на животни, но и на хора, които се намират на ниско стъпало на развитие, вследствие на което изпитва страх, раздвояване на съзнанието, обърканост в мислите и т.н. Низшето човешко съзнание наричаме животинско съзнание. Вън от себе си то не признава никакъв закон, никакво ограничение. И тъй, когато говорим за възможни и невъзможни неща, имаме пред вид влиянието на висшето и низшето съзнание върху човека. Каже ли човек, че известна работа е невъзможна това показва, че той се намира под влиянието на някое низше съзнание. Ако каже, че известна работа е възможна, той се намира под влиянието на съзнание по-високо от своето. Разумното, висшето, т.е. Божественото съзнание, прави нещата възможни. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи какво да правите.". Под думите „Дух Божи" се разбира Разумното, Божественото Начало в човека, което го подтиква към доброто и му дава сила да се справя с мъчнотиите и страданията. Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: стани и върви напред. Така стана и с апостол Павел. Когато се обяви за гонител на Христа и на Христовите последователи, Христос го свали от коня му и той ослепя. Тогава Христос го запита: „Савле, защо ме гониш? “ Савел отговори: „Господи, аз мислех, че си против Мойсея, в когото ние вярваме.“ Христос му каза: „Аз и Мойсей едно сме". От този момент Павел стана ревностен последовател на Христа. Ако апостол Павел падна от коня си колко повече е осъден всеки човек на подобно падане. Апостол Павел падна само веднъж от коня си и прогледа, а обикновеният човек много път ще пада и става, докато най-после прогледа и приеме Христа в себе си. След това той изобличаваше всички вярващи, които не бяха последователни в живота си.

Тъй щото натъквате ли се на някакви умствени противоречия ще знаете, че това е апостол Павел във вас, който ви изобличава. Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да не се представя такъв, какъвто не е. Колкото по-искрен е човек, толкова по-правилно може да разреши противоречията си. При това колкото по-високо се издига той, противоречията му изменят характера си. Ако живее в личния си живот противоречията му имат личен характер. Какъвто и да е характерът на противоречията, човек трябва да се справя разумно с тях.

Някои от противоречията се дължат на непознаване на себе си. За пример мнозина казват, че вярват в Христа, че са. готови на всички жертви за Него, но ако Той ги накара да направят някаква жертва, едва ли ще Го послушат. В това отношение те приличат на мома или на момък, които казват, че за любовта са готови на всякакви жертви. Обаче поставят ли ги на изпит не издържат.

Една мома обичала един момък и му казвала, че е готова на всички жертви за него. За да изпита любовта й той я накарал да се хвърли от една висока канара. Момата тръгнала към канарата но поглеждала назад, към възлюбения си, дано й каже да се върне. Като видял, че не е готова за тази жертва, той й казал да не се качва на канарата. Какво ще кажете за любовта на тази мома? Ще кажете, че не го обичала силно, че не е готова да се жертвува за него. Какво би постигнала момата, ако наистина се хвърли от канарата? Какво се ползува момъкът от такава жертва? Ако момъкът остави момата да се хвърли от канарата и да се убие това показва, че по съзнание той не се е повдигнал още. Ако пък момата изпълни желанието му това показва, че тя се намира под влиянието на едно съзнание, по-ниско от нейното. Момата трябваше да каже на възлюбения си: Аз мога да направя за тебе всичко онова, което и ти можеш да направиш за Бога. Ако ти не можеш да направиш всичко за Бога и аз не мога да се хвърля от канарата за тебе. Наистина, какъв смисъл има човек да доказва любовта си по такъв начин? Невъзможно е Божественото съзнание да иска такава жертва от човека.

Когато се натъкне на злото човек иска да знае причината отде иде злото и защо съществува. Каквито обяснения да се дадат за злото, това няма да ви ползува. Защо? Хората не са. готови още да се справят с този въпрос и, вместо полза, ще си причинят пакости. Задачата на съвременния човек не е в разрешаване въпроса за злото, но в изучаването му. Някой баща не обича сина си. Защо не го обича това не е ваша работа. За вас е важно да изучите проявите на този баща и на сина му, а защо не се обичат, това е въпрос на бъдещето. Някоя дъщеря не обича майка си. Защо не я обича? Много просто. Дъщерята се влюбила в един момък, иска да се ожени за него, а майката не е съгласна и се противопоставя на тази връзка. Това е една от външните причини за омразата на дъщерята към майката. Дълбоката причина се крие другаде някъде. Дъщерята ще обикне майка си отново, ако не срещне никаква съпротива от нейна страна в реализиране на желанието й.

Изобщо, когато хората не си противодействуват в желанията, те се обичат. Щом си противодействуват те не се обичат. Невъзможно е всички хора да споделят едни и същи възгледи, да имат едни и същи желания, да вървят по един и същи път. Пътят на праведния е един, на грешния друг; пътят на талантливия е един, на гениалния друг; пътят на светията е един на Учителя - друг. Обаче не само един човек върви в тия пътища. Много са праведните, които вървят в един и същи път. Много са. талантливите, гениалните, светиите, които вървят в един и същи път. Пътят, по който даден човек се движи, се отличава по нещо от този, по който друг човек се движи. За пример, пътят на праведния се различава коренно от пътя на грешния. Праведният се движи по възходящи енергии, а грешникът - по низходящи.

Физическият свят е свят на промени, поради което човек ту отслабва, ту се засилва. Много от съществата, които живеят на физическия свят, се намират на низка степен на развитие, вследствие на което черпят сила от ония същества, които стоят на по-високо стъпало от тях. Попаднете ли на пътя им те непременно ще черпят от вас и вие ще се чувствувате обезсилени. За да си набавите изразходваната сила вие трябва да се свързвате с възвишения свят, оттам да черпите енергия. Каквото и да правите вие не можете да се освободите от влиянието на низшия свят. Спасението ви от това влияние седи във връзката ви с разумния, възвишен свят. Следователно, от едно място ще черпят от вас, от друго място пък вие ще черпите. С други думи казано: докато е свързан със земята, човек постоянно губи енергиите си. Свърже ли се със слънцето, той черпи от неговите енергии и се възобновява. Както между земята и човека има известно отношение, така и между слънцето и човека съществува известно отношение. Чрез връзката си със земята и слънцето човек изучава света и силите, които действуват в него.

Като е дошъл на земята човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познае и своя ближен. Познаването на висшето аз е свързано с познаването на Бога. Затова е казано в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Как можем да познаем Бога? Бога можем да познаем чрез външния свят - камъните, растенията, животните, хората. Дойдем ли до човека ние виждаме, че неговият живот е най-богат. Човек минава през радости и скърби, през мъчнотии и страдания, в които вижда мощната Божия ръка. Въпреки това хората искат да се освободят от страданията. И това е възможно, но заедно със страданията ще изчезнат и радостите. Какво представя свят без радости и страдания?
Някои хора не могат да търпят вятъра, облаците, влагата. Те искат топло, приятно време, слънцето да не се засенчва. И това е възможно, но при туй положение земята скоро ще изсъхне, няма да ражда жито, зеленчуци, плодове, ще се превърне в пустиня. Като имате пред вид това, оценявайте всичко, което Бог е дал. И вятърът, и облаците, и огънят са на мястото си.

Радостите и страданията също са. на местото си. Без радости и страдания животът няма смисъл. Обича или мрази, човек е изложен на страдания. Майката, която обича детето си, страда при всички негови неуспехи. Ако детето сгреши някъде, майката пак страда. Страданията са неизбежни но човек знае, че след всяко страдание иде радост. И обратно: след всяка радост иде страдание. Такъв е законът. Благодарение на този закон човек живее в постоянни промени.
Сегашната епоха е епоха на учение и работа. Днес не се позволяват развлечения. Който мисли за развлечения, той скъпо ще плаща. Почивка се дава на хората по пет-десет минути както в училищата, но развлечения не се позволяват. Звънецът е ударил вече, професорът е влязъл в клас, преподава лекциите си и от вас се иска само едно: да учите и да прилагате наученото. Светът, в който сега живеете, е подложен на големи промени. Както бубата се превръща в пашкул и оттам - в пеперуда, така и вие сте изложени на промени. Още малко време остава на човека, докато се завие в пашкул. Дойде ли този час, никакви гъсеници не могат да останат. Всички трябва да се превърнат в пашкули и да чакат деня на освобождаването си, когато ще излезнат от пашкула. С други думи казано: старият ред ще се смени с нов - ново небе и нова земя ще се създадат. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.". С всеки човек ще стане някаква промяна, колкото малка и да е тя. Пияницата ще се откаже от своята слабост, ще престане да пие; убиецът ще престане да убива; скъперникът ще отвори сърцето си за бедни и страдащи. Кой където се е отклонил ще се върне в правия път на живота. Човек придобива вътрешен мир и спокойствие. И да наруши мира си той има вече съзнание за Божественото и се стреми към него. Влезе ли съзнателно в еволюционния път на живота, човек не се отклонява вече от пътя към Божественото.

Като ученици вие трябва да изучавате свойствата на материята, специално на твърдата материя. Ученикът трябва да знае къде да прилага различните видове материя. За пример твърдата материя има приложение в убежденията. Същевременно и любовта трябва да влиза като съществен елемент в убежденията. Истинско убеждение е това, в което любовта, мъдростта и истината влизат като необходими елементи. Следователно, ако човек се намира под влиянието на три високи съзнания - съзнанието на любовта, на мъдростта и на истината, никога не може да се отклони от своите убеждения. Изпадне ли човек под влиянието на съзнания, по-ниски от своето, непременно ще се отклони от убежденията си. За пример, ако човек се намира под влиянието на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото съзнание. Щом дойде Божественото съзнание в помощ на човека, с него заедно идат трите елемента - любов, мъдрост и истина. Те се противопоставят на отрицателните елементи - омраза, невежество и лъжа, и ги подчиняват на себе си. На човека не остава нищо друго освен да се присъедини към силата, т. е. към Божественото съзнание, и да се освободи. Той ще почувства светлина в ума си, топлина в сърцето си и свобода в действията си. Това значи да попадне човек под влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което никога не е разбирал, днес го разбира; онова, което никога не е могъл да направи, днес може да го направи; онези хора, които някога не е обичал, днес ги обича. Много естествено! Умът му е просветнал, сърцето му се е стоплило, и волята му се е освободила от ограничителните условия на живота. Като знаете това правете връзки с Божественото съзнание, което просвещава и освобождава човека. За да се справи с противоречията си, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. Докато не се научи да прощава, човек не може да се справи с мъчнотиите и противоречията си. Христос даде пример как да се прощава. Той разказва един случай за един слуга, който дължал на господаря си голяма сума. Като дошъл срокът за изплащането на дълга слугата отишъл при господаря си, паднал на колене пред него и почнал да го моли да му прости. Господарят се отнесъл великодушно със слугата си: простил всичкия му дълг и го пуснал на свобода. На излизане от дома на господаря си, слугата срещнал един свой длъжник, който му дължал само сто пенязи. Той го хванал за врата и започнал да го души. Длъжникът му паднал на колене и започнал да се моли да му прости, но той останал неумолим: хванал длъжника си и го предал в затвор. Като видели това слугите му съобщили на господаря си как постъпил техният другар със своя длъжник. Господарят му го повикал при себе си и му дал добър урок. Питам: ако Бог всеки момент прощава прегрешенията ви и ги заличава от вашата книга не трябва ли и вие да постъпвате по същия начин с вашия ближен? Не постъпвате ли като Бога, Той ще ви повика отново при себе си и ще ви даде добър урок. Защо Бог трябва да прощава, а вие да не прощавате? Когато Бог прощава, и вие ще прощавате. Когато Бог обича, и вие ще обичате. Когато Бог мисли, и вие ще мислите.

Сега, като се казва, че човек трябва да мисли, това не значи, че той трябва да мисли догматично. Широка, светла мисъл е нужна на човека. Мнозина казват, че трябва да бъдат добри. Да бъде човек добър и да е добър, това са. две различни неща. Добър човек е онзи, който разработва капитала, който му е даден от природата. Доброто е капитал, вложен в човешката душа. Който разработва доброто в себе си, той е добър човек. Не разработва ли доброто в себе си, човек е подобен на онзи слуга, на когото господарят дал един талант, но вместо да го обработи, той го заровил в земята. Обаче когато господарят се върнал, извикал слугата си, взел от него таланта, който му дал, и го предал на първия слуга, на когото оставил пет таланта.
Тъй щото всеки, който не разработва доброто, вложено в него, ще бъде повикан в следния ден да отговаря за делата си. Като заминете от този свят вие ще се явите пред вашите предци да кажете какво сте направили с вашите таланти. Ако любовта ви е била правилна, вие ще имате придатък. Не си правете илюзии да мислите, че като сте писали любовни писма, имали сте любов. Любовните писма не определят любовта на човека. Желанието ви да правите добро не значи, че сте добър. Добро е това, което води към доброто. Добро е това, което можете да направите в дадения момент. Силата на човека седи в настоящия момент, а не в бъдещия. Като не разчитат на силите и способностите си, хората казват, че каквото и да правят, не могат да бъдат като Христа. В какво не могат да бъдат като Христа? В послушанието ли или в страданията не могат да бъдат като Него? Според мене, всеки човек може да бъде като Христа и в послушанието си, и в страданията. Щом е подобен на Него в тия две положения, той ще има и славата на Христа. Не е въпрос по сила да е като Христа, но по готовност и изпълнение. На всеки човек е дадено да носи според силата си, но да носи с търпение и любов.

Ние не говорим за количеството на добродетелите, но за тяхното качество. За пример, едно житно зърно има качествата на всички житни зърна, но не и тяхната сила. Обаче, ако всичкото жито в света изчезне, това житно зърно може да го възстанови.

Следователно, когато казваме, че човек може да бъде като Христа, разбираме по качество, вътрешно, а не по количество. Който е работил съзнателно върху себе си, в бъдеще ще го изпратят на земята с мисия да спасява човечеството. Как ще постъпи той, това ще узнае от Божествената книга. Той ще отвори тази книга и ще започне да чете че някога, в далечното минало, е живял един Велик Учител на земята, дошъл с единствената цел да помага на човечеството и да го спаси, но вместо благодарност, Той се намери на кръста, подиграван от римските войници. След Възкресението Му мнозина Го последваха и днес има около 500 милиона последователи. Едни от тях вярват в Него, други се съмняват още, вследствие на което са създали голяма каша от коментари и философски заключения. Като проследи пътя на Христа, той ще разбере какво го очаква. Който иска славата и придобивките на Христа, трябва да мине през Неговите опитности, през Неговия живот.

И тъй, да познаете Христа това значи да минете през Неговите страдания. Щом минете през страданията на Христа без да се помрачи съзнанието ви това значи, че сте познали Бога. Единственият път за познаване на Бога и на Христа е пътят на страданието. Да приемеш страданието с радост, с будно съзнание и търпение това значи, че е дошъл моментът на твоето пробуждане. Пробуждането на човешкото съзнание подразбира връзка на човека с Бога. Само тогава човек може да каже: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога".

Коя е основната мисъл в днешната лекция? Основната мисъл е, че човек трябва да бъде твърд в убежденията си, при никакви условия да не се променя. В това отношение той трябва да бъде като златото. Какво означава думата „злато"? В български език думата „злато" се пише с пет букви. Значи, то е съставено от пет елемента: буквата „з" означава закон за растене, за размножаване; буквата „л" означава стремеж към Бога; буквата „а" - бременност с идеи; буквата „т" означава преодоляване на мъчнотиите в живота; буквата „о" - оформяване на човешката глава. На английски език злато се пише с четири букви - gold. Буквата „g", с опашката надолу, означава пущане корени дълбоко в земята. Буквата „о" показва, че човек трябва да има добре оформена глава, за да може да се справи с условията на живота и да мисли право. Буквата „l" е кука, с която човек може да тегли нещата отдолу нагоре. Буквата „d" е подобна на „а". Тя показва, че човек трябва да бъде добър, учен, да разполага с идеи, за да задържи богатството си в касата.

Знанието, което днес придобивате, не трябва да бъде в противоречие със сегашния ви живот. Що се отнася до ония чужди желания, които внасят смущения и безпокойства у вас, те непременно ще се разколебаят пред новото знание. Обаче това не трябва да ви обезсърчава. По този начин вие ще различавате неестествените желания от естествените и ще се освободите от тях.. Противоречията, които разумният свят внася в човека оправят пътя му, не го объркват. Не се безпокойте дали сте в правия път. Следвате ли Христа, вие сте в правия път. Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът". Как ще познаете, че сте в пътя, който Христос сочи на човека? Като обичате Христа, вие ще го познаете. Щом познавате Христа, ще познаете и пътя по който ви води. За да познаете някого вие трябва да го обичате. Как познавате хубавата вода? Като я опитате. Как познавате слънцето? Като го опитате. Как познавате Бога? Като Го опитате. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и ще познаете, че съм благ.“ По кой начин можете да опитате Бога? Много начини има, по които можете да Го опитате и то не само веднъж, но много пъти. Вие ще Го опитате, но и Той ще ви опита.

Като казвам, че и вие ще бъдете изпитани, имам пред вид страданията. Чрез страданията човек се изпитва и калява. Ако използва разумно страданията, човек се повдига и облагородява. Не ги ли използува разумно, той се понижава и в края на краищата изгубва живота си. Изгуби ли живота си, човек спира своето развитие и от него остава само едно голо съзнание, че някога е съществувал, живял, радвал се и страдал, но нищо не е придобил. Той съзнава нещо за себе си, но се чувствува сам в пространството, без светлина и почва под краката си. Страшно е да изпадне човек в това положение! Някои философи считат това положение за нещо високо, но те се лъжат. Едно нещо е, ако човек е надрасъл обикновените условия на живота и се е освободил от всичко преходно, а съвсем друго е преждевременно да се лиши от живота си, от всички възможности и условия за развитие. Това положение е подобно на семка, лишена от почва, от светлина, от вода и от въздух.

Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Това се отнася за онези, на които очите и ушите са отворени да виждат и да чуват това, което обикновените хора не виждат и не чуват. Защо обикновеният човек, който има очи и уши, не вижда и не чува? Защото не е развил духовното в себе си. Следователно, докато не разбере материалния живот човек не може да разбере духовния. Като развие духовния елемент в себе си, очите и ушите му ще се отворят и той ще разбере едновременно и физическия, и духовния свят. За да ни се изяви, Бог трябва да слезе в материалния свят. Значи, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото. Ето защо, за да се развивате правилно, не се оплаквайте от страданията, от мъчнотиите си, но радвайте се, че имате привилегията да страдате заедно с Бога. Макар и велик, и Бог страда. Не като човека, но по свой начин. Голямо е страданието на Бога като гледа как някой човек губи всички условия и възможности за развитието си. Той може да го ограничи по някакъв начин да не греши, да не изразходва дадения му капитал, но това е насилие. Бог иска човек да се обърне съзнателно към
Него и да изпълнява волята Му. Това е в интерес на самия човек. Ако не изпълнява волята Божия, човек изпълнява волята на същества, които имат желание да го изчерпят напълно, да отнемат живота му. Казано е в Писанието: „Пазете се от ония, които отнимат и живота, и душата на човека.“ Да се жертвува човек за Бога е едно, да се жертвува за грешника е друго; да угажда на хората е едно, да угажда на Бога е друго.

Като ученици от вас се иска характер да проявите търпение, да понасяте мъчнотиите и страданията с радост. Това не значи да правите неестествени усилия. Свободни и естествени трябва да бъдете в проявите си. Дойдете ли до свободата трябва да бъдете разумни, да пазите както своята свобода, така и свободата на своя ближен. Ако отидеш при приятеля си, който живее в стаичка от пет-шест квадратни метра вместимост, не влизай вътре, но спри се пред отворения прозорец на стаичката му и оттам се разговаряйте. Влезеш ли в стаичката му, той ще изгуби свободата си. Ако има хляб едва за себе си, не искай от него да те нахрани. Като види, че не може да задоволи глада ти, той ще се притесни, ще изгуби свободата си.
Често хората сами си създават страдания. Защо? Защото не разбират законите на свободата. Който разбира тия закони предпочита той сам да страда, отколкото близките му. Това е пътят на ученика. Ако иска да бъде ученик, човек трябва да спазва законите на свободата, да не причинява ненужни страдания нито на себе си, нито на ближните си. Ако някой е много общителен и словоохотлив, трябва да пази свободата на другите хора. Той има желание да говори много, но хората около него са. чиновници, бързат за работа. Като знае това, той трябва да ги задържи само пет минути, да бъде доволен на малкото. Каквото каже в пет минути, да благодари и за това.

Ето и аз мога с няколко мисли да изкажа всичко, което говорих в един час. Ще кажа: човек трябва да има просветено съзнание, в което да влизат три важни елемента - любов, мъдрост и истина. Човек трябва да има характер. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и любов.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

15. Лекция от Учителя, държана на

3. декември 1930 г., София. - Изгрев.

Елементи на планетите

Издание 1941г., София
КНИГА: Път към живота, МОК Год.X, Том 1

ЕЛЕМЕНТИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Размишление

Какво разбирате под думата „единство“? – В какво се заключава единството на водата? – В състава и формата на всяка нейна капка. Ние говорим за единство в живота, единство в природата, единство в мислите, чувствата и постъпките на човека. Когато говорим за единство между живите същества, разбираме, че посоката на движението им е една и съща.

Какво означава думата „движение“? – Когато едно тяло постоянно изменя отношението си към другите тела, ние казваме, че то се движи. – Коя е причината за движението на телата? – Силите, които действат върху тях. Едни сили действат в самото тяло – вътрешни сили, а други действат отвън – външни или механически. Казваме, че земята и луната се движат. – Около какво се движат? – Земята се движи около слънцето, а луната – около земята. – Коя е причината за движението на земята около слънцето и на луната около земята? – Някаква притегателна сила. Следователно трябва да извадим заключение, че луната, земята и слънцето не са несъзнателни същества. В тях или зад тях се крие някакво съзнание, което управлява тези движения. – Как гледат астрономите на земята? – Като на тъмно небесно тяло, което се осветява от слънцето. Представете си, че имате 10 незапалени свещи и 10 запалени. По същество запалените свещи не се различават от незапалените. И незапалените свещи могат да горят. Те очакват да дойде някаква разумна причина отвън, да ги запали. Значи и земята очаква да дойде някаква разумна сила да я запали. Докато дойде тази сила, тя ще бъде тъмно тяло. Ако пред запалените свещи поставите дебел екран, ще кажете, че свещите са изгаснали. – Защо? – Не виждате светлината им. Или ако питате слепите хора за свещите, и те ще кажат, че са загаснали. Всъщност, свещите горят и издават светлина. Същото можем да кажем и за земята. Представете си, че тя е обвита с дебел тъмен пояс. Можете ли да видите светлината ѝ? – И да свети, поясът препятства да се види светлината ѝ. Значи и земята може да свети, но очите на хората не могат да възприемат светлината ѝ. Много научни заключения могат да бъдат неверни, благодарение на несъвършенството на нашите сетива.

Това са разсъждения, с които искам да обърна вниманието ви при изучаване на явленията, както в природата, така и в живота. Запример, човек може да се постави в магнетичен сън и с помощта на друга воля, вън от него, да го заставят да вижда неща, които не съществуват. Също така могат да го заставят да прави неща, които по своя воля никога не би направил. Ето защо, задачата на науката е да се освобождава от чужди влияния, да прониква все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна преценка за тях.

Коя е причината, че умът не може всякога да схваща нещата правилно? – Къде се крие причината: в самия човек, или вън от него? – Причината може да бъде в човека, а може да бъде и вън от него. Значи причините, като сили, като разумни принципи, оказват влияние върху човека. Такова влияние оказват и планетите. Всяка планета си има свой елемент на земята, който я представя. Запример, Марс се представя на земята от желязото. Той е търговец, който откупил всичкото желязо на земята и работи с него. От това гледище, човек трябва да познава свойствата на желязото не само като химически елемент, но и като астрологически.

Когато изучаваме влиянието на планетите върху земята и върху човека, ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действат върху човешкото съзнание. И тогава, ако разберете планетата Марс като принцип, ще разберете какво влияние оказва той върху земята чрез желязото. Когато разберете желязото като форма, която се намира в тясна зависимост с всички останали форми, вие ще можете да го превръщате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Такава е била задачата на алхимиците, да превръщат елементите един в друг. Като изучавате физиката, вие дохождате до закона за скачените съдове, за които знаете, че течността в тях се намира на еднаква височина, независимо от техните големини и форми. Този закон съществува и между хората. Всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, са скачени съдове. Всички хора, които имат еднакви убеждения, са скачени съдове. Всички обикновени хора представят система от скачени съдове; талантливите представят друга система; гениалните – трета. Изобщо, хората представят системи от скачени съдове, в зависимост от нивото на своя умствен, сърдечен и волев живот. Задачата на човека е да разбере планетите като принципи и тяхното влияние, а после да дойде до закона за скачените съдове. Не е безразлично за човека в коя система скачени съдове трябва да влезе. Ако иска да стане гениален, човек трябва мислено да си създаде форма на гениален и така да влезе в системата на гениалните. Като се свърже с тях, той ще възприеме техния импулс и ще започне да работи усилено. Изведнъж няма да стане гениален, но постепенно, с течение на времето. Важно е да скачи своята форма с формите на гениалните. Може ли да направи това, той може да стане гениален. Ако не може да направи това скачване, завинаги ще си остане обикновен човек.

Ще кажете, че човек може да стане гениален и по еволюционен път. И това е възможно, но този път е много бавен. Днес има по-бързи начини за развитие, които трябва да се използват. Съвременният човек е слязъл до дъното на своето падане и едва сега започва да се повдига. Той трябва да се върне към онази първична форма на развитие, която имал някога. Ние не говорим за първобитната, но за първичната форма, представител на която бил първият Адам. Човек трябва да се върне към онази епоха, когато се намирал под благотворното влияние на слънцето. Като ученици, вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху човека като принципи, за да се ползвате от благотворното им въздействие. Всяка планета има добро и лошо влияние. Човек трябва да бъде разумен, да се ползва от доброто им влияние. – Какво е влиянието на Марс върху човека? – Под влиянието на Марс човек развива физическа сила, здрава мускулатура, става енергичен във всяко отношение. За да уравновеси енергията на Марс, той трябва да приложи своята разумност, т.е. да тури спирачка на голямото напрежение. Буйни са водите на Марс, голямо е напрежението им, но бентовете трябва да бъдат здрави, да спират тия течения. Ако инженерът не предвижда това, водите ще отнесат и него, и окръжаващите. Ето защо, всеки човек трябва да прилага разумността си, да се справя с буйните течения и напрежения на силите в природата. Енергиите на природата проникват не само в човека, но и в животните, и в растенията. Благодарение на тях, всичко живо се движи. Обаче разумният се справя лесно с тези енергии. Той намалява наклона, по който те слизат, и ги използва рационално.

Да се върнем към думата „единство“. Единство съществува само в доброто, в красивото, във великото, в положителното. Оттук произлиза поговорката: „Дето е текло, пак ще тече“. Дето е работило доброто, пак ще работи. Дето слънцето е гряло, пак ще грее. Щом свещта е горяла, пак ще гори. Когато е нужно да свети, ще дойде някое разумно същество да я запали. – По какъв начин? – По какъвто и да е. Важно е човек да знае на кое място да постави запалката. Ако знае това, той може да запали и земята. Който има знание и разбира законите на Битието, колкото малък да е, той може да направи това, което и големият, мощен човек може да направи. Нужно ли е днес да бъде запалена земята? Ще дойде ден, когато земята ще бъде подложена на огън, който чисти, без да изгаря. Хората ще минат през този огън, ще се пречистят, без да изгорят. Тогава земята ще свети с нова светлина, при която животът ще се развива правилно. Добрите хора ще се пречистят и ще светят, а лошите и грешните ще се стопят и ще останат за тор на бъдещето. Наближило е времето, когато земята трябва да се пречисти. Огънят, който ще чисти земята, ще бъде много силен и много мек. Лошите ще се стопят, а добрите ще се очистят и ще светят. – Възможно ли е това? – Възможно е. Иде времето, когато хората ще живеят в нова светлина и нова топлина и ще се радват на новия живот.

Сегашните хора са минали през трите състояния на материята: през твърдата, през течната и през въздухообразната материя. Днес живеят във въздуха. Ще дойде ден, когато ще живеят в огъня, като саламандрите. Значи човек е минал през трите среди – твърда, в която живеят духовете на земята – гномите; през водата, дето живеят ундите; през въздуха, дето живеят сулфите. Най-после, ще мине през огъня, дето живеят саламандрите. Съществата на въздуха са големи шегаджии. Като задуха вятърът, те задигат всичко, каквото срещнат на пътя си: на едного шапка, на другиго – дреха. Като видят, че някой поет пише своите стихотворения, те задигат листата му, не искат да знаят за неговата поезия. Вие наричате това вятър, а всъщност духовете на въздуха играят и се веселят. Те казват: „Ние обичаме реда и порядъка. Минем ли някъде и намерим безпорядък, всичко поставяме на място“. Ние казваме, че вятърът дигнал голям прах; те казват, че поставят всяко нещо на мястото му. Хора, които имат сангвинично–въздухообразен темперамент, са весели, подвижни, енергични като вятъра.

Като говорим за четирите среди, т.е. четирите състояния на материята, ние ги свързваме с планетите, които разглеждаме като принципи. Планетите, които действат върху човека, са главно 7. В последно време са открити още 2 – Уран и Нептун. В бъдеще ще се открият още 3 – и ще станат 12. Слънцето е главният източник на енергия, вследствие на което се счита като баща на всички планети. Марс предава сила на мускулите в човешкия организъм. По отношение на идеите, той прави хората стабилни. Венера прави формите кръгли, заоблени, а същевременно внася мекота в човешкия характер. Тя развива в човека вкус към красивото. Под влиянието на Венера майката се отнася към децата си меко, нежно. Марс пък предава на майката войнственост, благодарение на което тя често ги потупва. С това тя им предава по-голяма активност. Меркурий прави човека практичен. Той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Меркурий е по-близо до Слънцето – главният университет, дето отива да се учи. Юпитер прави човека тактичен, благороден и тщеславен. Той има предвид личния живот на човека. Сатурн прави човека разсъдлив, философ. Той определя неговите отношения към природата. Каквото и да направи човек, Сатурн казва: „Не е на време направено“. Ако някой сатурнов тип се спъне някъде и падне, казва: „Пътят е лош, никой не се погрижил за него“.
Изобщо, Сатурн вижда всякога лошата, отрицателната страна на нещата. Той винаги застава на особено мнение. Пръстените около Сатурн показват причините, по които човек се е отклонил. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурн. В Сатурн, като принцип, се крият причините на доброто и на злото. Ето защо, като знаете този принцип, ще можете да се освободите от злото и противоречията в живота. Сатурн носи в себе си висок морал, който произтича от вътрешен страх. Той не се подкупва с нищо, никой не може да го излъже. Дойдете ли до Юпитер, все още можете да го подкупите с нещо – със слава. Обаче Сатурн не се подкупва с никаква слава. Луната пък покровителства семейния живот, специално майката. Син или дъщеря, които се намират под доброто влияние на луната, имат добри отношения към майка си.

Планетите имат отношение към известни елементи, специално метали. Запример, Луната има отношение към среброто, Слънцето – към златото, Марс – към желязото. Ако човек страда от недоимък на един от тия елементи в кръвта си, той заболява. За да се подобри състоянието му, този елемент трябва да се внесе в кръвта му. Изобщо, всяко разстройство във физическото тяло на човека, било в симпатичната или нервната му система, показва липса на някой елемент в кръвта му. Щом се набави нужното количество от дадения елемент, организмът се подобрява. Липсата на някой елемент в кръвта се набавя не само чрез храната, но и чрез мислите и чувствата му. Има случаи, когато организмът чувства нужда от известни мисли и чувства. Те непременно трябва да влязат в ума и в сърцето на човека. Като знаете това, вие трябва да прилагате астрологията и при самовъзпитанието си, както при съграждане на нервната система. После, чрез своите мисли и чувства ще внасяте в кръвта си всички елементи, от които се чувства недоимък. Това е наука, която трябва да се изучава не само теоретически, но и практически. Тези знания не се придобиват изведнъж, но постепенно.

В какво се заключава практическото приложение на астрологията? – В познаване на животните, на растенията и на минералите. Първите човеци, Адам и Ева, са познавали зоологията и ботаниката. Адам е бил зоолог, а Ева – ботаничка. Те са познавали влиянията на минералите и на растенията върху човека и се ползвали от тях. Ако и съвременните хора дойдат до това знание, те ще се ползват от лечебните сили на растенията, на минералите и на кристалите. Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже направо с тях, нека се ползва от ония растения и минерали, които са свързани с енергиите на Слънцето и на Луната, и ги трансформират правилно.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да изучавате природата, да се занимавате с ботаника, минералогия, геология, зоология – с естествените науки. Без тези познания нищо не можете да направите. Ева познаваше всички растения и плодни дървета, но пожела да опита и забранения плод. Опита го, но сгреши и след това трябваше да напусне рая. Тя се намираше при крайно неблагоприятно съчетание на планетите Сатурн и Марс, и понеже не можа да се справи с тях, направи първата погрешка. Сатурн внесе в нея съмнението, и тя започна да разсъждава: „Защо да не ям от забранения плод? Какво лошо има в това? Ако пък наистина стана като Бога, толкова по-добре“. Марс ѝ предаде смелост и тя реши да се поддаде на разсъжденията си, да яде от забранения плод, да стане като Бога. Понеже всички планети очакваха да добият нещо от постъпката на Ева, взаимно дадоха съгласието си: Юпитер мислеше, че ще се издигне по-високо, Венера се повлия от Юпитера, Меркурий – от Венера. Той очакваше големи богатства, затова и той даде съгласието си. Направо или косвено, почти всички планети взеха участие в погрешката на Адам и Ева, заради което всички хора носят последствията на първата погрешка. Днес всеки човек трябва да изправи погрешката на първите човеци в себе си. Този е пътят за изправяне на цялото човечество. Като изправиш себе си, ще се изправят и окръжаващите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на

5 декември 1930 г., София, Изгрев.

Принципи и форми. Влияние на планетите. Скачените съдове Жануа-98, 1999

Издателска къща „Жануа-98“, 1999г.
КНИГА: Пътят на доброто, МОК Год.X

ПРИНЦИПИ И ФОРМИ.

ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ.

СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ

Х година
13 школна лекция на 1 мл.ок.кл.
5 декември 1930 г. петък 6 ч.с.
ИЗГРЕВ.

Добрата молитва. (с вдигната дясна ръка)

Да излезне някой на дъската, който разбира от астрологията. (излезе Н.) Я, Н. начертай един кръг. Спуснете сега хоризонтално диаметъра. Кажете какво разбирате вие под думата единство. Единство в живота или единство в природата. В какво седи единството във водните капки? (Химически водата във всички капки е една и съща.) Но същевременно посоката на движението каква е? Да вземем земната повърхност като една плоскост. Нали всичките предмети падат на една и съща повърхност. Сега какво трябва да се разбира под единство в живота или единство в мислите? (Че посоката на движението на всички живи същества е една и съща). Сега какво трябва да разбираме под думата движение? (Ако едно тяло изменя своите отношения към други дадени тела, то това тяло се движи, тъй се дефинира движението в математиката, значи когато едно тяло постоянно изменя своите отношения към другите тела).

Сега на какви закони отгоре, по какви причини изменя това тяло своите отношения към другите тела? Първо на това тяло трябва да му дойдат някакви сили, тогава то може да измени своите отношения, а силите могат да бъдат и вътре в него, както е при електричеството, а могат да бъдат и отвън, ако действува някоя механическа сила върху тях. Вземете отношението на луната спрямо земята; луната ли изменя своето отношение спрямо земята или земята изменя своите отношения? (Луната изменя своите отношения). Защо? Кое е, което упражнява влияние? Как е възможно да се вземе земята като едно безсъзнателно същество? От чисто научно гледище, как е възможно едно безсъзнателно същество като земята, на 2 или 300 хиляди километра, от луната има 250 хиляди мили, тогава как е възможно това същество (луната) да упражнява влияние на земята или пък земята да упражнява известно влияние на луната? И да има някакво взаимно влияние. Трябва да съществува някоя притегателна сила. (Да се обясни притегателната сила на луната спрямо земята, това не може да се докаже). Работата е там съществува ли някой принцип? Че съществува притегателна сила е допустимо; щом съществува един принцип, той може да се докаже от ред явления.

Сега какво разбираме ние хората, които живеем на земята под думата земя? (Едно тъмно небесно тяло, което не е способно да издава светлина, а само получава светлината си от слънцето). Сега ще си послужим малко с аналогиите да видите до къде се спират учените хора. Допуснете, че имате тук два вида свещи, 10 свещи са запалени и 10 незапалени, тогава запалените свещи са светящи, а незапалените не са. Питам, по какво се отличават запалените свещи от незапалените по същество? (Не се отличават). В това отношение по какво се отличава слънцето от земята? Че гори? (Да, че гори). Сега от чисто гледище, науката не отива далече. Тя приема като че свещта е запалена. Кой я е запалил? Тя допуща, че от самосебе си гори или че някой механически процес е станал и тя е запалена. Тя допуща, че това, което е запалило свещта, е отвътре и че има някое разумно същество отвънка. Но в дадения случай земята тъмно тяло ли е? (Така се допуща, че е тъмно). Незапалено тяло, добре, няма да спорим. Сега да допуснем, че тази свещ е отвънка, но представете си, че някакъв масивен параван е заградил свещта или свещите, така ги затуляме и хората казват, че свещите ги няма, загаснали. Питам загаснаха ли свещите? (Не са). Ами ако около земята има такъв един параван, който препятствува на земната светлина, тогава ще кажем ли ние, че земята е една планета? Едно тяло, което не свети, понеже ние не виждаме светлината на свещите, казваме, че те са загаснали. От гледището на нашите разсъждения, вярно е; но допуснете, че 10 души, които са гледали свещите, без да знаят са ослепели и кажат, че свещите потъмняха. Те казват така, без те да ги виждат. Питам, свещите ли потъмняха или техните очи потъмняха? (Тогава може да се допусне, че известни разлики ние ги схващаме, благодарение на нашите несъвършени същества). Сега това е само един начин на разсъждение. Защото в закона на хипнотизма, един човек може да се постави в какъвто и да е сън и да се накара да вижда или да се накара да не вижда, всичко може да се направи с него. Следователно, има ред явления в природата, които съвременната наука трябва да ги засегне малко по-дълбоко, за да ги изясни. И пътят, по който върви науката, е там. Та това са нови положения, които трябва да се изучават.

Та казвам, ако умът на човека не може да разбере някои неща или явления, тогава де седи причината? Вън или вътре? (В самия човек). Може да седи и вънка от него, може да седи и вътре в него. Възможно е някой път в пространството, както сега допущат, нашата земя да дойде в съприкосновение с някоя тъмна сила, тъмно същество, с някое по-гъсто тяло, на което материята е по-лоша; и тогава това тяло може да упражни влияние на земята. Питам сега, то ли ще упражни или друга някоя сила? Сега в астрологията, какво разбираме ние, като кажем, че Юпитер или друга някоя планета е упражнила влияние върху земята? Най-първо вие трябва да знаете кой е елементът, който съответствува на Юпитер? Или нека турим Марс, той е по-близо до нас. Желязото съответствува, нали? (желязото). В дадения случай желязото е една форма. Но желязото е тук, на Марс го няма. Желязото, с което Марс разполага, е на земята; а Марс, който разполага с един търговец далеч от Марс, той е закупил всичкото желязо и никой нямо право да разполага или да оперира с това желязо без него. В дадения случай Марс е един принцип, скрит принцип. Та вие не можете да употребите желязото, да видите неговата сила, ако вие не разберете неговата скрита сила, ако не познавате Марс. В дадения случай Марс е едно тяло, но ако вие го разбирате като един принцип, разумен принцип, който хората още не разбират какво нещо е желязото, или произходът на желязото, или неговите сили, които Марс упражнява върху човешкия живот.

Та казвам, в дадения случай трябва да разберете астрологически: всичките планети това са принципи, които действуват върху човешкото съзнание. Следователно, ако вие можете да разберете принципа Марс, тогава можете да разберете земята, желязото. Когато намерите тази форма, тя има отношение към другите форми. Тогава само вие можете да превръщате една форма в друга форма. А щом можете да превърнете известна форма, вие можете да развиете нейната сила.

Нали във физиката имате скачените съдове. По какво се отличават скачените съдове? (Че течността в тях е винаги на еднакво ниво). Тогава можем да кажем, че скачените съдове съществуват в природата. Хора с еднакви идеи са скачени съдове; хора с еднакви желания са скачени съдове; хора с еднакви убеждения са скачени съдове. Следователно, каквото съществува у едного, съществува и у другиго. У всички крадци, каквито и да са те, големи или малки, всички са скачени съдове. Всичките идиоти са скачени съдове. Всички гениални хора са скачени съдове. Обикновените хора, също светиите са скачени съдове. Ако вие сега разгледате формата, защото скаченият съд е една форма. С какво се отличава тя? Че житкостта или течността във всички съдове е еднакво висока у всички. Или силите, които се намират вътре, са на еднакво ниво.

Та казвам, сега най-първо трябва да се разберат принципите. И после да образуваме един процес на скачените съдове. Понеже тези скачени съдове съществуват в природата. Трябва да разбираме закона на скачването. С кои хора трябва да се скачвате? Искаш да станеш гениален, мислено ще си направиш една форма гениална и постепенно тези сили ще дойдат, ще се скачиш с гениалните хора и полека лека ще станеш гениален. Тези сили, които действуват в тях, ще действуват и в тебе. Ако можеш да скачиш своята форма с гениалните хора, ще станеш гениален; ако не можеш да я скачиш, обикновен ще си останеш. Сега научната страна, по еволюционен начин се разбира дълъг един период. Но при сегашните условия имаме ли еволюция? (Имаме). Ако имаме еволюция от толкова хиляди години, нали има един прогрес. (Да). По какво се отличават хората или животът? Преди няколко милиона години, или ако вземем преди 20 хиляди години, или да вземем ледената епоха и сегашната епоха, каква е разликата? Научните данни показват, че човешкият мозък е бил тъй хубаво сформируван, както и сега. (Човек с външната си форма тогава е бил по-груб и мозъкът му е имал по-малко гънки и т.н.). Това са съвсем външните страни, но съществува една епоха, когато човек е имал такова тяло, както сега няма, той е имал и една глава образец, каквато сегашният човек не може и да сънува. А сегашният човек това е едно обезобразяване. Това е един факт вътре. Ние имаме едно отклонение на живота, сега ние се стремим да дойдем пак до това първо положение. Ние сме взели едно направление обратно на еволюцията. Ние слизаме, не се намираме под благотворното влияние на слънцето. Отдалечаваме се и сме достигнали до дъното, додето може да стигне един организъм. И да слизаме по-надолу не може. И ако слизате, знаете ли какво ще стане? Когато една форма се напълни с газ, какво ще стане? (Ще се пръсне). Та и те, ако слизат по-долу отколкото трябва, ще се пръснат. Защото и съдът ще се пръсне. Сега да извадим онзи великия закон, който съществува, под влияние на планетите се разбират известни принципи, които действуват, и тях трябва да изучавате. Та именно какви са влиянията на Марс, когато той действува в човека? (Когато Марс действува, човек става мускулест, енергичен, много активен във всяко едно отношение). Сега как ще познаете, че един принцип действува нормално или анормално върху човека? (Марс внася активния елемент в човека, ако човек може разумно да оползотвори тази активност, тогава Марс действува благотворно върху него). Да допуснем, че един човек – учен, инженер, е гениален, прави своите изчисления много хубаво, трябва да се направи един яз, но понеже той няма сам да гради яза, а други го градят, пропуснали нещо от неговите изчисления, направили стената по-тънка, отколкото трябва, дохожда водата и събаря яза, и завлича хората и всичко. Сега де е погрешката? Неговата разумност може ли да помогне в дадения случай? Колкото и да е умен човек, той не може да помогне. Ето де е погрешката. В работата всички негови работници трябваше да бъдат скачени съдове с него. Там е всичката погрешка. Той не е бил скачен съд. В него Марс е действувал повече, отколкото трябва. Сега един инженер, който действува в дадения случай, той трябва да знае напрежението на този принцип. Да кажем, че той подпушва известна река. Самият стремеж, слизането на водата, теченията, това е Марс, той трябва да постави едно съпротивление, което да неутрализира до известна степен напрежението на Марс. Или трябва да намери една плоскост, която да уравновесява тези буйни течения. Така че като слизат буйните течения да слизат по тази плоскост и като слизат да се уравновесяват, и да се впрегне по един нов начин енергията на природата. Та казвам, енергията, която съществува в природата, иде при нас по един много голям наклон. Изкуството е там, че всяка енергия, която влиза в мозъка на човека, той трябва да я постави тъй, че да може да я използува. Например у вас се развива известна страст. Какво означава страстта; известна енергия, течение в природата. То не е само до човек, страстта прониква навсякъде и в растенията, и в минералите, навсякъде страстта произвежда едно движение. Защото всеки има известна страст, човек, който има известна страст, той всякога ще има известно движение. Сега, ако едно тяло върви така вълнообразно – какво има на пътя? Тогава едно тяло, което се движи в етера, нали казват, че етерът е еднообразен и толкова рядък, не прави никакво съпротивление. Сега това движение в етера ли е или вън от него? (Допуща се, че така се колебае самият етер. Те не отделят светлината от етера, тъй като етерът, това е трептение на самия етер). Учените казват така; прави ли са те? Право ли е това или не? (Не зная). Сега аз искам да зная скачен съд ли са учените хора или не? (Смях). Дали етерът се колебае или в дадения случай етерът е толкова отзивчив, че като върви светлината, като се набира светлината, на това причина е етерът, че се правят такива гънки. Светлината преодолява. Значи етерът колкото и да е тънък и гъвкав, все прави едно малко съпротивление на светлината. Възможно е. Ние предполагаме; знаем причините, но не можем да ги кажем. Сега за това, което не можем да кажем, ние даваме други съображения. Например някой ме е викал на гости, нали? Аз не искам да ида, но не искам да кажа същинските причини, а казвам, ще ме извините, много работа имам. Аз не съм разположен, не искам да ида на гости, а казвам много съм зает, много работа имам. Аз привидно ще кажа, че много работа имам, а всъщност никаква работа нямам, но просто имам едно неразположение да отида на гости. Но това разположение аз не изявявам, понеже ако го изявя, ще